1 Currently unreadable (pending) sectors
Howto. And needed script.
За духовното в духовния живот на духовенството, или защо ни трябваше да го каним?
От месец пак останах без работа; седим си сега с баджанака и умуваме как да оцелеем. По едно време оня вика - абе, Пандо, що не се кандидатираш за един президент бе? Хем знаеш цялата азбука от начало до край, хем имаш онова... как беше? А, да - визия. С тия мустаки си готов не само за президент, а направо за шеф на ООН. Пък езици знаеш - малко турски, малко цигански...
- А какво ще работя като президент - попитах аз, за да не се мина случайно. - Да не ме карат да копая нещо там или да нося тухли? Искам в офис.
- Няма бе! Само ще връчваш ордени, от време навреме ще връщаш някой закон, за да не забравят хората, че съществуваш - и ще четеш приветствие на Нова година. Това е, друго няма.
- Е, тогава съм съгласен - кимнах аз. - Давай да почваме кампанията. Обаче да е по-евтина, че още не съм взел рентата от нивите и малко ми е тънък джобът...
Оказа се, че можело и по-тънко. Сега например било модно да поканиш някой висш духовник и да си направиш реклама, а той като дойде, президентът и Светия синод да се оправят там. Замислих се към кого да се обърнем, но се оказа, че сме малко закъснели.
...Малка партийка с големи претенции вече бе докарала руския патриарх Кирил. Дойде човекът, благослови ни да пием повече водка, получи си ордена, но после изведнъж отбеляза:
- Абе имате там един танк в Силистра от Втората световна война - да вземете да ни го върнете. Пък и чух, че по селата имало изтребители от Корейската война - искаме си ги и тях. Виж, за оръдията на Шипка ще помислим още малко. Аз не че нещо се заяждам, но война водим в момента в Сирия, всяка единица бойна техника е важна. Иначе Господ здраве да дава на другаря Неофит и дано прогледнете за новите световни реалности...
...Друг съюз, силно реформаторски, се сети за Мартин Лутер и естествено покани главата на немската църква. Дойде човекът, благослови ни да купуваме повече голфове, наградиха го с орден, а после, уж между другото, подхвърли:
- Абе, вие навремето ни взехте едно момче - май Фердинанд се казваше. Той не беше точно немец де, но живя после у нас и си го имаме като свой. Та - имал тук внукът му някакви гори ли, планини ли беше - да вземете да ни ги върнете, да не сърдим Господа. Нали така, хер Неофит?
...Трета партия покани турския главен мюфтия. Дойде човекът, дадоха му орден, той благодари, а после уж изведнъж се сети за нещо:
- Абе, има там един мост до Бяла, дето го е строил Уста Кольо Фичето... Вярно, той го е направил, но благодарение на своевременното строително разрешение на турската администрация, пък и ние сме били инвеститорът...Та - защо не вземете да го разглобите и да ни го върнете? Тъкмо ще си разширите пътя и нашите тираджии ще карат по-спокойно. Нали така бе, Неофит ефенди...?
...Естествено, не остана назад и партията на Премиера - винаги победител (на избори), защитник на вярата и евроценностите, да се слави името му. Те си бяха заплюли, естествено, папата. Човекът отначало доста се дърпаше и все викаше - абе като ви знам службите за охрана, ще вземе да ме гръмне някой и ще отида без време при шефа. Пък и вие не признавате чистилището, развеждате се за щяло и нещяло и изобщо - не мога бе, много съм зает.
Наложи се лично премиерът да го моли и да му обещае два билета за мач на "Бистришките тигри" - един за него и един за мамата, ако и тя се интересува от футбол. Тогава папата склони, дойде, получи си ордена, a после уж между другото спомена:
- Абе имало тука едни терми в Диоклецианопол, как му беше сега името... Ами искат си ги наследниците му, пък и моите кардинали се чудят къде да отидат на малко спа... Да знаете - ако ни ги върнете, ще направите едно много богоугодно дело...
...Та викам му аз на баджанака - добре де, а ние кого ще поканим? Понеже аз имам един състудент, който след завършването у нас се върна в родината си и стана жрец на племе, но някакси не е престижно... Сръбският патриарх, отговори ми баджанакът - братя сме и ще дойде. Пък и не виждам какво може да поиска да върнем - освен оня завод за стъкло, но там въпросът е по-скоро мирянски. Ти само се разбери с президента за медала.
Дойде човекът, получи си наградата и тъкмо да се снима с колегите си от Светия синод, се присети нещо:
- Абе, вие знаете ли, че в края на Втората световна война при оттеглянето си българските войници са откраднали от един манастир двеста литра сливова ракия? Да ни я върнете, ей, че Господ всичко вижда и няма да ви прости. Разчитам на теб, брате Неофите...
Та сега с баджанака събираме сливи, понеже те, изборите, наближават. А без патриаршеска благословия - не става.
- А какво ще работя като президент - попитах аз, за да не се мина случайно. - Да не ме карат да копая нещо там или да нося тухли? Искам в офис.
- Няма бе! Само ще връчваш ордени, от време навреме ще връщаш някой закон, за да не забравят хората, че съществуваш - и ще четеш приветствие на Нова година. Това е, друго няма.
- Е, тогава съм съгласен - кимнах аз. - Давай да почваме кампанията. Обаче да е по-евтина, че още не съм взел рентата от нивите и малко ми е тънък джобът...
Оказа се, че можело и по-тънко. Сега например било модно да поканиш някой висш духовник и да си направиш реклама, а той като дойде, президентът и Светия синод да се оправят там. Замислих се към кого да се обърнем, но се оказа, че сме малко закъснели.
...Малка партийка с големи претенции вече бе докарала руския патриарх Кирил. Дойде човекът, благослови ни да пием повече водка, получи си ордена, но после изведнъж отбеляза:
- Абе имате там един танк в Силистра от Втората световна война - да вземете да ни го върнете. Пък и чух, че по селата имало изтребители от Корейската война - искаме си ги и тях. Виж, за оръдията на Шипка ще помислим още малко. Аз не че нещо се заяждам, но война водим в момента в Сирия, всяка единица бойна техника е важна. Иначе Господ здраве да дава на другаря Неофит и дано прогледнете за новите световни реалности...
...Друг съюз, силно реформаторски, се сети за Мартин Лутер и естествено покани главата на немската църква. Дойде човекът, благослови ни да купуваме повече голфове, наградиха го с орден, а после, уж между другото, подхвърли:
- Абе, вие навремето ни взехте едно момче - май Фердинанд се казваше. Той не беше точно немец де, но живя после у нас и си го имаме като свой. Та - имал тук внукът му някакви гори ли, планини ли беше - да вземете да ни ги върнете, да не сърдим Господа. Нали така, хер Неофит?
...Трета партия покани турския главен мюфтия. Дойде човекът, дадоха му орден, той благодари, а после уж изведнъж се сети за нещо:
- Абе, има там един мост до Бяла, дето го е строил Уста Кольо Фичето... Вярно, той го е направил, но благодарение на своевременното строително разрешение на турската администрация, пък и ние сме били инвеститорът...Та - защо не вземете да го разглобите и да ни го върнете? Тъкмо ще си разширите пътя и нашите тираджии ще карат по-спокойно. Нали така бе, Неофит ефенди...?
...Естествено, не остана назад и партията на Премиера - винаги победител (на избори), защитник на вярата и евроценностите, да се слави името му. Те си бяха заплюли, естествено, папата. Човекът отначало доста се дърпаше и все викаше - абе като ви знам службите за охрана, ще вземе да ме гръмне някой и ще отида без време при шефа. Пък и вие не признавате чистилището, развеждате се за щяло и нещяло и изобщо - не мога бе, много съм зает.
Наложи се лично премиерът да го моли и да му обещае два билета за мач на "Бистришките тигри" - един за него и един за мамата, ако и тя се интересува от футбол. Тогава папата склони, дойде, получи си ордена, a после уж между другото спомена:
- Абе имало тука едни терми в Диоклецианопол, как му беше сега името... Ами искат си ги наследниците му, пък и моите кардинали се чудят къде да отидат на малко спа... Да знаете - ако ни ги върнете, ще направите едно много богоугодно дело...
...Та викам му аз на баджанака - добре де, а ние кого ще поканим? Понеже аз имам един състудент, който след завършването у нас се върна в родината си и стана жрец на племе, но някакси не е престижно... Сръбският патриарх, отговори ми баджанакът - братя сме и ще дойде. Пък и не виждам какво може да поиска да върнем - освен оня завод за стъкло, но там въпросът е по-скоро мирянски. Ти само се разбери с президента за медала.
Дойде човекът, получи си наградата и тъкмо да се снима с колегите си от Светия синод, се присети нещо:
- Абе, вие знаете ли, че в края на Втората световна война при оттеглянето си българските войници са откраднали от един манастир двеста литра сливова ракия? Да ни я върнете, ей, че Господ всичко вижда и няма да ви прости. Разчитам на теб, брате Неофите...
Та сега с баджанака събираме сливи, понеже те, изборите, наближават. А без патриаршеска благословия - не става.
За любовта няма прегради
До Мария Юриевна Шарапова,
В Америка
Скъпо Марче,
Миналата седмица прочетох във вестника, че нещо сте се поразбутали с Гришата и веднага реших да ти пиша, понеже в нашия край казват "който веднъж е опитал от българския (хляб например), пак идва да пита за още".
Аз живея в село Караконджулово в Родопите - и по-точно, на десет километра от него, в планината. Паса селските овце, а дори и няколко кози. Напоследък обаче ми е нещо самотно и реших да си потърся булка.
Виж сега, той Гришката, как да ти кажа - младо-зелено. Мисли, че всичко, което хвърчи, се яде. Пък и то си е хубаво момчето, та му налитат мацките. Обаче като стане на моите години, ще разбере, че само с любов не се живее - трябва и някой да ти наготви манджа, и да ти изпере гащите. Аз отдавна вече го зная това, макар че едва лани навърших четиридесет.
Ако склониш да се вземем, ще живеем, естествено, при мен. Нямаш представа колко е хубаво в Родопите! Един въздух, едни гледки - не ти е работа. Тихо, спокойно, по цял ден слушаш само звънците на овцете, а нощем - воя на вълците. Обаче в моята къщичка те не могат да влязат, така че не се плаши. Пък и Мурджо, кучето ми, щом ги усети, почва да лае и не спира до сутринта. В Щатите никога не можеш да се наспиш така.
Ако ти липсва фитнесът, не се притеснявай - сутрин, докато издоиш двеста овце, ще се натовариш толкова, колкото, ако играеш мачове със сестрите Уилямс без почивка между тях. После шетане, готвене, чистене - ще си запазиш формата и даже ще я подобриш.
Обаче да не си помислиш, че тук при мен е скучно - ами. Имам си аз горски приятели и ще те запозная с тях. Мечката Пенка например идва през ден да краде мед от кошерите и си споделяме това-онова. Добро животно е, но преди две години погрешка я бяха прибрали в Белица и оттогава малко се големее. Хвали се, че се познавала лично с Бриджит Бардо и все повтаря - французите това, французите онова... Затова като се видим, й чета откъси от "Криворазбраната цивилизация".
Вярно, с нощния живот не сме много добре - вълците пречат. То и ток няма тука де, така че всяка вечер ще си хапваме романтично на свещи. Това бобец, леща - имам по няколко чувала, така че ти не се безпокой. Вие в Америката май нещо сте го позакъсали с боба - гледам, по филмите все пуйки ядете...?
Обаче и друго имам аз... Хайде, все славяни сме, зная ви аз, че в Русия пиете като смокове. Ти не се тревожи - скрил съм тука сто литра балканска сливова, ще си я цуцаме само двамата (няма да пиша къде точно е, понеже онези от пощата понякога отварят писмата. Като дойдеш, ще ти кажа).
От богатия си опит с жените (досега две са ме зарязали, понеже съм бил чукундур и дивак) зная, че вие търсите у мъжете само едно, но ви е срам да попитате за размера му. Затова сам ще ти кажа - доходът ми е добър, даже над средния за селото. Плащат ми по едно евро месечно на овца, така че четиристотин лева си ги имам сигурни, понякога даже малко отгоре. То тук няма за какво да харчиш много, затова си ги събирам в едно гърне при ракията. Откакто ме заряза втората ми жена, вече съм събрал около пет хиляди и ти обещавам, като се оженим, веднага да ти купя едно магаре - да не си трошиш краката по камънаците, когато слизаме в селото. Аз ходя там два пъти месечно - да купя вестници и батерии за транзистора, а също и да гледам домакинските мачове на отбора ни. Веднъж тук игра самият премиер и бяха отцепили стадиона, а от поляната насреща изгониха магаретата, за да може да кацне хеликоптерът. Сега се говори, че скоро щяло да идва и ЦСКА-то, така че спортът изобщо няма да ти липсва - ще ходим на мач заедно. Е, докато се родят първите деца, де, после аз ще ти разказвам.
Така че ти си помисли добре - сега времената са трудни, а ти няма да играеш тенис вечно. Моят доход обаче е сигурен - за даскали и инженери може и да няма работа, но овчари ще се търсят винаги. А и ти ще остарееш, ще се сбабичасаш и няма да те канят повече да представяш коли и парфюми. Затова мисли по-бързо, да не ме изтървеш.
(И недей на мачовете си да носиш толкова къси полички, понеже ме излагаш пред приятелите в кръчмата. Като те дадат по телевизора, всички се смеят и викат - абе Минчо, я я виж тази твоята - да вземеш да я стегнеш малко...)
С большой любовью,
Минчо Вълнаров, овчар
(А ако вече си заета, виж там дай това писмо на някоя твоя колежка - но да е от първата десетка в ранглистата, понеже казват, че те печелели повече.)
Люблю и жду.
В Америка
Скъпо Марче,
Миналата седмица прочетох във вестника, че нещо сте се поразбутали с Гришата и веднага реших да ти пиша, понеже в нашия край казват "който веднъж е опитал от българския (хляб например), пак идва да пита за още".
Аз живея в село Караконджулово в Родопите - и по-точно, на десет километра от него, в планината. Паса селските овце, а дори и няколко кози. Напоследък обаче ми е нещо самотно и реших да си потърся булка.
Виж сега, той Гришката, как да ти кажа - младо-зелено. Мисли, че всичко, което хвърчи, се яде. Пък и то си е хубаво момчето, та му налитат мацките. Обаче като стане на моите години, ще разбере, че само с любов не се живее - трябва и някой да ти наготви манджа, и да ти изпере гащите. Аз отдавна вече го зная това, макар че едва лани навърших четиридесет.
Ако склониш да се вземем, ще живеем, естествено, при мен. Нямаш представа колко е хубаво в Родопите! Един въздух, едни гледки - не ти е работа. Тихо, спокойно, по цял ден слушаш само звънците на овцете, а нощем - воя на вълците. Обаче в моята къщичка те не могат да влязат, така че не се плаши. Пък и Мурджо, кучето ми, щом ги усети, почва да лае и не спира до сутринта. В Щатите никога не можеш да се наспиш така.
Ако ти липсва фитнесът, не се притеснявай - сутрин, докато издоиш двеста овце, ще се натовариш толкова, колкото, ако играеш мачове със сестрите Уилямс без почивка между тях. После шетане, готвене, чистене - ще си запазиш формата и даже ще я подобриш.
Обаче да не си помислиш, че тук при мен е скучно - ами. Имам си аз горски приятели и ще те запозная с тях. Мечката Пенка например идва през ден да краде мед от кошерите и си споделяме това-онова. Добро животно е, но преди две години погрешка я бяха прибрали в Белица и оттогава малко се големее. Хвали се, че се познавала лично с Бриджит Бардо и все повтаря - французите това, французите онова... Затова като се видим, й чета откъси от "Криворазбраната цивилизация".
Вярно, с нощния живот не сме много добре - вълците пречат. То и ток няма тука де, така че всяка вечер ще си хапваме романтично на свещи. Това бобец, леща - имам по няколко чувала, така че ти не се безпокой. Вие в Америката май нещо сте го позакъсали с боба - гледам, по филмите все пуйки ядете...?
Обаче и друго имам аз... Хайде, все славяни сме, зная ви аз, че в Русия пиете като смокове. Ти не се тревожи - скрил съм тука сто литра балканска сливова, ще си я цуцаме само двамата (няма да пиша къде точно е, понеже онези от пощата понякога отварят писмата. Като дойдеш, ще ти кажа).
От богатия си опит с жените (досега две са ме зарязали, понеже съм бил чукундур и дивак) зная, че вие търсите у мъжете само едно, но ви е срам да попитате за размера му. Затова сам ще ти кажа - доходът ми е добър, даже над средния за селото. Плащат ми по едно евро месечно на овца, така че четиристотин лева си ги имам сигурни, понякога даже малко отгоре. То тук няма за какво да харчиш много, затова си ги събирам в едно гърне при ракията. Откакто ме заряза втората ми жена, вече съм събрал около пет хиляди и ти обещавам, като се оженим, веднага да ти купя едно магаре - да не си трошиш краката по камънаците, когато слизаме в селото. Аз ходя там два пъти месечно - да купя вестници и батерии за транзистора, а също и да гледам домакинските мачове на отбора ни. Веднъж тук игра самият премиер и бяха отцепили стадиона, а от поляната насреща изгониха магаретата, за да може да кацне хеликоптерът. Сега се говори, че скоро щяло да идва и ЦСКА-то, така че спортът изобщо няма да ти липсва - ще ходим на мач заедно. Е, докато се родят първите деца, де, после аз ще ти разказвам.
Така че ти си помисли добре - сега времената са трудни, а ти няма да играеш тенис вечно. Моят доход обаче е сигурен - за даскали и инженери може и да няма работа, но овчари ще се търсят винаги. А и ти ще остарееш, ще се сбабичасаш и няма да те канят повече да представяш коли и парфюми. Затова мисли по-бързо, да не ме изтървеш.
(И недей на мачовете си да носиш толкова къси полички, понеже ме излагаш пред приятелите в кръчмата. Като те дадат по телевизора, всички се смеят и викат - абе Минчо, я я виж тази твоята - да вземеш да я стегнеш малко...)
С большой любовью,
Минчо Вълнаров, овчар
(А ако вече си заета, виж там дай това писмо на някоя твоя колежка - но да е от първата десетка в ранглистата, понеже казват, че те печелели повече.)
Люблю и жду.
Крадливо племе
Една сутрин пред районното управление на полицията се появи висок млад мъж; изглеждаше едновременно напрегнат и отчаян. Минута по-късно той стоеше пред гишето на дежурния.
- Искам да подам жалба - заяви мъжът.
- Сбиване, кражба, изнасилване, убийство? - флегматично попита дежурният сержант и отпи от кафето си.
- Кражба, кражба. Откраднаха ми партията.
Полицаят изобщо не се учуди - сега луди под път и над път. Вместо това протегна лист и химикалка.
- Опишете случая, като не забравите да споменете име, отличителни белези, кога и къде за последен път сте я видели - изобщо всичко важно, за което се сетите. Седнете на онази масичка там и когато сте готов, ще се обадя на дежурния следовател.
Половин час по-късно мъжът седеше срещу следователя.
- Такааа... Господин Шебеков, значи - откраднали са ви партията? - Той погледна листа пред себе си - млада, перспективна, пълна с корпоративни интереси... За последно е била забелязана в Костинброд, а после изчезнала. А какво означава това ББЗ?
- "България без задръжки". Така се казва, аз сам го измислих.
- Аха, ясно. А подозирате ли някого?
- Ами моите заместници най-вече... Големи маскари са, способни са на всичко. Аз затова и ги взех навремето де, но не вярвах, че ще посегнат на самата партия. Ще ви дам имената им.
- Това добре, но все пак - мисля, че вие не сте постъпили много отговорно в случая. Можеше да й сложите сигнализация на тази партия например - или да не я оставяте на улицата. Вижда ли се нощем от прозореца ви?
- Не, аз сега живея в Брюксел, но...
- Ето - значи не я ползвате. Ами можеше тогава да я спрете от движение, да й замразим временно регистрацията - докато се върнете. А така - всеки келеш може да я подкара, или както казваме ние - да я отнеме за известно време, за да я ползва за лични нужди. Впрочем по сегашния Наказателен кодекс това не е кражба, така че не изостряйте нещата.
- Но те ми я взеха, без да ме питат...
- Естествено - вероятно са мислели, че няма да им я дадете доброволно. Но вие не се притеснявайте - ще я ползват известно време, а като й свърши горивото, ще я захвърлят някъде. Тогава ние ще я намерим и ще ви я върнем. Нещо друго?
- Ама партията ми трябва сега - предстоят местни избори, искам да уредя няколко приятели за кметове. Не може ли да я намерите по-бързо?
- Ще се опитаме, но сам разбирате колко е трудно - в България партии да искаш. И се създават, и се купуват, а понякога - тук сте напълно прав - просто ги крадат. После ги пребоядисват, сменят им лидера - и върви се оправяй кой бил истинският собственик. По-рано крадяха коли, но казват, че от партиите се печелело повече. Впрочем, а бяхте ли я комплектували - с вестник там, телевизийка, офиси...?
- Ами тъкмо бях почнал - и се наложи да се преместя в Брюксел. Защо питате?
- Понеже колкото по-добре е оборудвана една партия, толкова по-съблазнителна е за недобросъвестни лица. Един съвет от мен - ако я намерим, по-добре я оставете както си е - а ако ви се наложи да прокарате някакви идеи в медиите, няма проблем. Плащате си и всичко ще е наред. А сега извинявайте - имам и други неща за разкриване - и след изборите заповядайте пак...
В деня след изборите Шебеков отново бе при следователя.
- Страхувам се, че трябва да ви разочаровам - въздъхна онзи. - Няма ви я партията. Проверихме всички избрани, но никъде не забелязахме член на ББЗ. Даже кучета пускахме да душат около пунктовете за гласуване - обаче няма и няма. Вече се чудя - да не са я разглобили и продали за части на някоя коалиция? Ние ще проверим, естествено, но ще отнеме време. Оставете ми телефонен номер, на който да ви потърся, ако открием нещо.
Шебеков си тръгна, а следователят си сипа ново кафе от машинката и въздъхна - ех, колко добре си живеехме навремето, когато крадяха само коли. А сега - партии, банки, електорат... Краде народът и окото му не мига.
В този момент вътрешният телефон иззвъня. Обаждаше се дежурният.
- Господин следовател, при мен има едни хора... Политици някакви. Оплакват се, че им били откраднали някакви червени крепости - направо цели градове. Да ги пращам ли при вас, или да викам екипа на Психото?
Следователят се замисли за миг, а после нареди:
- Нека опишат подробно - кои градове, с какво население, те какво са направили, за да предотвратят кражбата...
И се опита да си спомни колко време остава до следващите избори.
- Искам да подам жалба - заяви мъжът.
- Сбиване, кражба, изнасилване, убийство? - флегматично попита дежурният сержант и отпи от кафето си.
- Кражба, кражба. Откраднаха ми партията.
Полицаят изобщо не се учуди - сега луди под път и над път. Вместо това протегна лист и химикалка.
- Опишете случая, като не забравите да споменете име, отличителни белези, кога и къде за последен път сте я видели - изобщо всичко важно, за което се сетите. Седнете на онази масичка там и когато сте готов, ще се обадя на дежурния следовател.
Половин час по-късно мъжът седеше срещу следователя.
- Такааа... Господин Шебеков, значи - откраднали са ви партията? - Той погледна листа пред себе си - млада, перспективна, пълна с корпоративни интереси... За последно е била забелязана в Костинброд, а после изчезнала. А какво означава това ББЗ?
- "България без задръжки". Така се казва, аз сам го измислих.
- Аха, ясно. А подозирате ли някого?
- Ами моите заместници най-вече... Големи маскари са, способни са на всичко. Аз затова и ги взех навремето де, но не вярвах, че ще посегнат на самата партия. Ще ви дам имената им.
- Това добре, но все пак - мисля, че вие не сте постъпили много отговорно в случая. Можеше да й сложите сигнализация на тази партия например - или да не я оставяте на улицата. Вижда ли се нощем от прозореца ви?
- Не, аз сега живея в Брюксел, но...
- Ето - значи не я ползвате. Ами можеше тогава да я спрете от движение, да й замразим временно регистрацията - докато се върнете. А така - всеки келеш може да я подкара, или както казваме ние - да я отнеме за известно време, за да я ползва за лични нужди. Впрочем по сегашния Наказателен кодекс това не е кражба, така че не изостряйте нещата.
- Но те ми я взеха, без да ме питат...
- Естествено - вероятно са мислели, че няма да им я дадете доброволно. Но вие не се притеснявайте - ще я ползват известно време, а като й свърши горивото, ще я захвърлят някъде. Тогава ние ще я намерим и ще ви я върнем. Нещо друго?
- Ама партията ми трябва сега - предстоят местни избори, искам да уредя няколко приятели за кметове. Не може ли да я намерите по-бързо?
- Ще се опитаме, но сам разбирате колко е трудно - в България партии да искаш. И се създават, и се купуват, а понякога - тук сте напълно прав - просто ги крадат. После ги пребоядисват, сменят им лидера - и върви се оправяй кой бил истинският собственик. По-рано крадяха коли, но казват, че от партиите се печелело повече. Впрочем, а бяхте ли я комплектували - с вестник там, телевизийка, офиси...?
- Ами тъкмо бях почнал - и се наложи да се преместя в Брюксел. Защо питате?
- Понеже колкото по-добре е оборудвана една партия, толкова по-съблазнителна е за недобросъвестни лица. Един съвет от мен - ако я намерим, по-добре я оставете както си е - а ако ви се наложи да прокарате някакви идеи в медиите, няма проблем. Плащате си и всичко ще е наред. А сега извинявайте - имам и други неща за разкриване - и след изборите заповядайте пак...
В деня след изборите Шебеков отново бе при следователя.
- Страхувам се, че трябва да ви разочаровам - въздъхна онзи. - Няма ви я партията. Проверихме всички избрани, но никъде не забелязахме член на ББЗ. Даже кучета пускахме да душат около пунктовете за гласуване - обаче няма и няма. Вече се чудя - да не са я разглобили и продали за части на някоя коалиция? Ние ще проверим, естествено, но ще отнеме време. Оставете ми телефонен номер, на който да ви потърся, ако открием нещо.
Шебеков си тръгна, а следователят си сипа ново кафе от машинката и въздъхна - ех, колко добре си живеехме навремето, когато крадяха само коли. А сега - партии, банки, електорат... Краде народът и окото му не мига.
В този момент вътрешният телефон иззвъня. Обаждаше се дежурният.
- Господин следовател, при мен има едни хора... Политици някакви. Оплакват се, че им били откраднали някакви червени крепости - направо цели градове. Да ги пращам ли при вас, или да викам екипа на Психото?
Следователят се замисли за миг, а после нареди:
- Нека опишат подробно - кои градове, с какво население, те какво са направили, за да предотвратят кражбата...
И се опита да си спомни колко време остава до следващите избори.
Земята на Ботев и Левски…
Това беше един обикновен български областен град, опитващ се да оцелее в името на славното си минало. За целта особено се разчиташе на индустриалната му зона, разположена на около пет километра на изток. До нея водеше двупосочно шосе, разделено от мантинела, което помнеше последния си ремонт и дори откриването му от Тодор Живков.
Но дойде време за местни избори и тамошните управници се разшетаха – решиха да ремонтират платното, което водеше към индустриалната зона. Естествено, те възнамеряваха да работят само върху последните сто метра, но за да се покаже на електората мащабността на начинанието, отцепени бяха два километра, като в началото им сложиха знаци „ремонт“ и „премини вляво“, понеже щеше да се ремонтира само дясната част от платното.
…Ванката караше внимателно и когато стигна до стеснението, остана в лявото платно и зачака реда си. Малко по-късно обаче няколко луксозни автомобила направо долетяха отнякъде, заобиколиха знаците и продължиха напред. Когато стигнаха до мястото на истинския ремонт, те започнаха неистово да мигат и… колоната ги пропусна. Това се повтори много пъти и накрая Ванката ясно видя как колегата му Митко пропуска поредния наглец и натисна клаксона. Нищо обаче не се случи и поредното лъскаво возило пререди колоната.
- Защо така, бе градски? – попита той, докато пушеха пред цеха – За тях ред няма ли?
- Абе де да знам – видя ли с какви коли бяха? Това не са прости хора като теб и мен, кой ги знае какви баровци са.
- И какво от това?
- Абе я да ми е мирна главата… Ще ми запише номера, ще се обади на шефа – иди после се оправяй. Пък и аз не съм конфликтен човек – какво толкова е станало?
Какво – след около час мениджърът уж случайно спря Ванката и между другото спомена, че и десет минути си е закъснение, така че ако обичаш, за в бъдеще ставай по-рано.
Ванката стана, но този път колите, заобикалящи знака, бяха доста повече. И той пак видя колега, който търпеливо ги пускаше.
- Аз не че се заяждам, но вчера шефът ми направи забележка за закъснението. Днес сигурно пак ще го направи. Хубаво е да си учтив, но хората след теб също бързат…
- Е, да де, но пък и тези може да имат спешна работа – я болно дете, я пожар…
- Болно дете в индустриалната зона?
- Абе хора сме, на всеки може да се случи да бърза. Аз например веднъж…
Ванката не успя да чуе какво точно се е случило, понеже мина мениджърът, посочи часовника си и каза, че не обичал да повтаря. Гласът му звучеше заплашително.На третия ден на пътя вече беше истински ад – една трета от шофьорите ползваха забранената част от платното, а другите две трети учтиво ги пускаха да се включат пред тях. В резултат на това се образува значително задръстване.
- Абе знам че не бива да им поощряваме селските тарикатлъци – сви рамене поредният колега - Но аз пуснах само два джипа. Просто нямаше как – вътре едни яки мутри – ако решат, ще ме пребият за едното нищо. Да вървят да си трошат главите, не ми става инвалид без време.
- Не се сърди – спокойно каза мениджърът – Предупредих те, а това е вече трето закъснение. Този месец – без бонус.
…На следващия ден Ванката стигна до знаците, поколеба се за миг, но този път не мина вляво, а просто ги заобиколи и продължи в забранения участък. Когато стигна края му, даде ляв мигач и … го пуснаха. По този начин успя да стигне навреме, макар че това вече нямаше значение.
Мисълта ми е – някои питат – защо у нас има толкова наглеци? Много просто е – понеже ние им позволяваме да бъдат такива.
Въпрос е на манталитет и … малко кураж, може би.Справочник на политическия авджия: Бяла златка
Описание: Бялата златка е дребен хищник от семейство „Политически хамелеони“ и е доста разпространена у нас. Наричана е още болна глава и рубладжийка. Понякога на предната си дясна лапа има един жълтеникав пръст, наричан „златен“.
Разпространение: Най-вече в крайните квартали на големите градове, където безработните младежи с незавършено средно образование много я харесват и са уверени, че точно тя ще оправи света. Среща се обаче и в центъра, по площадите. Забелязвана е на големи стада пред Народното събрание, което вероятно е свързано с някакво сезонно обостряне на глада.
Начин на живот и хранене: Бялата златка е дребно, злобно по характер зверче, което денем обикновено изтрезнява, а вечер тръгва на лов за слава, наркотици и балами. Обикновено напада клекшопове и институти, но ако срещне съпротива, бяга да се скрие под някоя близка маса.
Храни се основно с фъстъци и отлежало уиски, но за пред хората лъже, че предпочитала руска водка. Не отказва и турска баклава.
Размножаване:Размножава се рядко, като за целта ходи обикновено във Варадеро. Съчетава инстинктите си за продължение на рода с проучване опита на местните комунисти. За момента няма достатъчно сведения дали се размножава, ако не е на свобода, но зоолозите се надяват в най-скоро време да разполагат с повече данни по въпроса.
Врагове:Естествен враг й е Бистришкият тигър, който не може да я търпи, понеже го излагала пред Европа. За него обаче тя е прекалено дребна плячка, ето защо понякога съжителстват безпрепятствено на една и съща територия.
Конкурент й е бургаската патриотична невестулка, с която споделят една и съща потенциална плячка. Много учени смятат, че някога тези две животни са били един и същи вид, но в процеса на политическа еволюция са се отделили и са образували нови клонове.
В миналото доста се е писало за враждата между бялата златка и турския язовец, но до момента не са открити никакви доказателства за това. Вярно, при среща двете животни съскат едно срещу друго, но това е често срещан навик на всички представители на семейството. На практика обаче не е регистрирано нито едно ухапване досега.
Полза за народното стопанство: Никаква.
Начин на лов:Бялата златка се лови основно по два начина – с ловно оръжие малък калибър или с капани. Когато се ползва пушка, важното е да се целите в главата – там животното е най-уязвимо. Тя се откроява ясно, понеже е бяла и оттам идва и наименованието на вида. Впрочем, напоследък някои ловци решиха, че не си струва да си хабят патроните и бият златки направо с крошета.
Другият начин е използването на капан, в който се слагат пари. Противно на широко разпространеното мнение, че бялата златка се нахвърля само на рубли, опитът на стари политически стратези показва, че тя еднакво силно е привлечена и от долари, и от турски лири – важното е да са повече. На околните дървета се поставят камери да снимат, понеже иначе животинчето се опитва да избяга от капана и твърди, че това били инсинуации. Ако не успее да се освободи, зверчето почва пронизително да пищи, че било несправедливо нарочено за вредно и така събира наоколо събратята си, което пък дава допълнителен шанс на ловеца.
Поради някакво необяснимо недоразумение бялата златка е защитен вид, което й позволява да прави много пакости. Очаква се в скоро време това да бъде коригирано.
По-голямата част от хората не я обичат, понеже с поведението си много силно им напомняла за едни други кафяви зверчета от миналото, които също така обикаляли вечерните улици на Германия и вършели поразии, докато накрая събратята им от същото семейство не ги заклали една нощ с дълги ножове.
Все пак обаче се чуват и гласове в защита на бялата златка, твърдящи, че тя е един заплашен от изчезване вид и трябва да запазим поне няколко екземпляра за потомците, които ще искат да я видят на живо. Затова се предлага най-добре развитите екземпляри да бъдат уловени и изпратени в Сибир, където има идеални условия за тях – или поне така се предполага, понеже все ги тегли нататък. Единственото притеснение е да не избягат и те като тигърчетата на Путин в Китай, понеже там със сигурност няма да оцелеят.
И тогава кой ще оправи света?
Политиката не е за всеки
Уважаеми сънародници,
Както вече знаете, вчера в село Горно Нанадолнище се е случил инцидент. В тази връзка на нашата агенция "Крушката си има опашка" бе възложено да анализира ситуацията и да излезе пред обществото със съответните изводи.
Ние обаче, за да не объркаме пак нещо, решихме просто да публикуваме събраната до момента информация, а нека всеки сам решава, кой крив, кой прав. И така:
БТА: Вчера, малко след полунощ, неизвестни лица са проникнали в двора на дядо Вълко от Горно Нанадолнище и са се опитали да му оберат ябълката. След няколко предупреждения на нелитературен език старецът е произвел изстрел със законно притежаваното от него чифте и е улучил единия от нарушителите. В момента се води следствие.
CNN: Отново инцидент в България! Неизвестни лица, за които се предполага, че са бежанци, са били подложени на обстрел, докато са прескачали току-що ремонтирана ограда. За момента не е известно дали сред тях е имало жени и деца. Един от бежанците е улучен, не разполагаме с информация за състоянието му. Премиерът на страната тази сутрин прекрати всичките си текущи ангажименти и отлетя към мястото на събитието.
ТАСС: Пак кръв в братска славянска страна! Ние всички помним какви добри хора бяха българите навремето, как ни посрещаха по Черноморието... Но след влизането на страната в НАТО от това няма и помен - сега всички там са въоръжени и се гърмят един друг като зайци. Правителството на Русия следи внимателно събитията в региона, понеже точно над селото минават пътнически полети и после да не каже пак някой, че с наше оръжие...
БЧТЧС (Българска частна телевизия с чужд собственик): Връщаме се пак към темата на деня - обстрелът, на който са били подложени бежанци в село Горно Нанадолнище в опита си да се сдобият с някаква храна. По наши сведения, не е имало никакви предупредителни изстрели, а интегрираната система за наблюдение "Мурджо" не е засякла нищо. Хората тук са уплашени и вече не смеят нощем да излязат от домовете си...
Ген. Ананас Ананасов, председател на комисията по Вътрешна несигурност: Абе какво да ви кажа - пак станахме за срам пред света. Разбирам някой да нахлуе с танкове през границата - тогава може и да гръмнеш предупредително с пистолета във въздуха... Обаче това село е на сто километра навътре - каква опасност? Така само ще прогоним и последните чужденци, решили да оставят някой лев в бедната ни страна. Ето, ние навремето показахме как се прави - той ти взема ТЕЦ-овете, ти му изкупуваш енергията на завишени цени - да разберат колко е широка българската душа. Хората още ни споменават... Оставки трябва да валят сега - като се почне от министъра на строителството, който е разрешил да се издигне тази ограда около двора на дядо Вълко, и се стигне чак до оня Мурджо, който не е пожелал да лае. Иначе все ще си ходим несигурни.
БХК: Отвратени сме до дъното на душата си от поредното погазване на човешките права и евроатлантически ценности! Влязъл човек в двора ти - ами посрещни го с хляб и сол, както си му е редът, сипи му една ракия, а накрая му напълни една чанта с ябълки - да те споменава с добро. Не, ние няма да оставим нещата така - ще заведем дело в Страсбург срещу убиеца и неговият съучастник - кучето Мурджо, което с безотговорното си поведение е провокирало...
Жоро Мауриньото, треньор на "Бистришките лъвове": Обадиха се значи и нашият човек заряза двустранната игра, хвърли екипа, облече костюм, качи се на правителствения хеликоптер и отлетя за онова село. Акълът ми не стига кого ще сложа в нападение на неговото място, май ще се откажем от мача с ЦСКА...
Дядо Вълко от Горно Нанадолнище: Ставам аз значи посред нощ да ида до нужника и гледам - влезли там двама да ми берат ябълката. Викам им - "абе, ваш'та"... Какво? Аз малко недочувам с това ухо, говори на другото... А, да - викам - не бива това, това са си моите ябълки - ако толкова ви се е прияло - да сте си поискали... А в двора ми се влиза през портата и денем. А те хукнаха и аз... Какво, да ме е страх, че мога да ги убия ли? Ами - аз чифтето го пълня с морска сол и се целя една педя под кръста... Е, спиш после известно време по корем, но минава... Кои били хората? Как кои - селските пияндета Иван и Мето бяха, кой друг... Свършили мезето за мастиката посред нощ. Какви жени и деца, какви пет лева... Бежанци ли? Е, Мето може и да е бежанец, жена му през ден го гони с точилката... Не, не - други нямаше. Как са сега ли? Ходих да ги видя - Иван не смее да седне и си гони махмурлука прав, нищо друго им няма. А защо тогава е гръмнала цяла Европа за случая ли? Не знам - вие сте по-учени, кажете...
Политика е това, сложно нещо.
Както вече знаете, вчера в село Горно Нанадолнище се е случил инцидент. В тази връзка на нашата агенция "Крушката си има опашка" бе възложено да анализира ситуацията и да излезе пред обществото със съответните изводи.
Ние обаче, за да не объркаме пак нещо, решихме просто да публикуваме събраната до момента информация, а нека всеки сам решава, кой крив, кой прав. И така:
БТА: Вчера, малко след полунощ, неизвестни лица са проникнали в двора на дядо Вълко от Горно Нанадолнище и са се опитали да му оберат ябълката. След няколко предупреждения на нелитературен език старецът е произвел изстрел със законно притежаваното от него чифте и е улучил единия от нарушителите. В момента се води следствие.
CNN: Отново инцидент в България! Неизвестни лица, за които се предполага, че са бежанци, са били подложени на обстрел, докато са прескачали току-що ремонтирана ограда. За момента не е известно дали сред тях е имало жени и деца. Един от бежанците е улучен, не разполагаме с информация за състоянието му. Премиерът на страната тази сутрин прекрати всичките си текущи ангажименти и отлетя към мястото на събитието.
ТАСС: Пак кръв в братска славянска страна! Ние всички помним какви добри хора бяха българите навремето, как ни посрещаха по Черноморието... Но след влизането на страната в НАТО от това няма и помен - сега всички там са въоръжени и се гърмят един друг като зайци. Правителството на Русия следи внимателно събитията в региона, понеже точно над селото минават пътнически полети и после да не каже пак някой, че с наше оръжие...
БЧТЧС (Българска частна телевизия с чужд собственик): Връщаме се пак към темата на деня - обстрелът, на който са били подложени бежанци в село Горно Нанадолнище в опита си да се сдобият с някаква храна. По наши сведения, не е имало никакви предупредителни изстрели, а интегрираната система за наблюдение "Мурджо" не е засякла нищо. Хората тук са уплашени и вече не смеят нощем да излязат от домовете си...
Ген. Ананас Ананасов, председател на комисията по Вътрешна несигурност: Абе какво да ви кажа - пак станахме за срам пред света. Разбирам някой да нахлуе с танкове през границата - тогава може и да гръмнеш предупредително с пистолета във въздуха... Обаче това село е на сто километра навътре - каква опасност? Така само ще прогоним и последните чужденци, решили да оставят някой лев в бедната ни страна. Ето, ние навремето показахме как се прави - той ти взема ТЕЦ-овете, ти му изкупуваш енергията на завишени цени - да разберат колко е широка българската душа. Хората още ни споменават... Оставки трябва да валят сега - като се почне от министъра на строителството, който е разрешил да се издигне тази ограда около двора на дядо Вълко, и се стигне чак до оня Мурджо, който не е пожелал да лае. Иначе все ще си ходим несигурни.
БХК: Отвратени сме до дъното на душата си от поредното погазване на човешките права и евроатлантически ценности! Влязъл човек в двора ти - ами посрещни го с хляб и сол, както си му е редът, сипи му една ракия, а накрая му напълни една чанта с ябълки - да те споменава с добро. Не, ние няма да оставим нещата така - ще заведем дело в Страсбург срещу убиеца и неговият съучастник - кучето Мурджо, което с безотговорното си поведение е провокирало...
Жоро Мауриньото, треньор на "Бистришките лъвове": Обадиха се значи и нашият човек заряза двустранната игра, хвърли екипа, облече костюм, качи се на правителствения хеликоптер и отлетя за онова село. Акълът ми не стига кого ще сложа в нападение на неговото място, май ще се откажем от мача с ЦСКА...
Дядо Вълко от Горно Нанадолнище: Ставам аз значи посред нощ да ида до нужника и гледам - влезли там двама да ми берат ябълката. Викам им - "абе, ваш'та"... Какво? Аз малко недочувам с това ухо, говори на другото... А, да - викам - не бива това, това са си моите ябълки - ако толкова ви се е прияло - да сте си поискали... А в двора ми се влиза през портата и денем. А те хукнаха и аз... Какво, да ме е страх, че мога да ги убия ли? Ами - аз чифтето го пълня с морска сол и се целя една педя под кръста... Е, спиш после известно време по корем, но минава... Кои били хората? Как кои - селските пияндета Иван и Мето бяха, кой друг... Свършили мезето за мастиката посред нощ. Какви жени и деца, какви пет лева... Бежанци ли? Е, Мето може и да е бежанец, жена му през ден го гони с точилката... Не, не - други нямаше. Как са сега ли? Ходих да ги видя - Иван не смее да седне и си гони махмурлука прав, нищо друго им няма. А защо тогава е гръмнала цяла Европа за случая ли? Не знам - вие сте по-учени, кажете...
Политика е това, сложно нещо.
В тунела
...Уважаеми дами и господа, за момент ще прекъснем нашата предизборна дискусия на тема "Трай, коньо, за зелена трева" и ще включим нашия парламентарен репортер Мунчо, който иска да ни съобщи за извънредно събитие. Мунчо, в ефир си!
- Тук се случи голяма трагедия, драги телезрители! В тунела, в края на който не се вижда светлина вече двадесет и пет години, се получи верижна катастрофа - сблъскаха се интересите на повече от тридесет депутати. Ако се вслушате, сами може да чуете стоновете зад гърба ми...
- Мунчо, а има ли пострадали?
- Със сигурност! В момента представители на Комисията по етика са оградили мястото и не пускат никого, но видях да изкарват на носилки няколко човека. Единият пъшкаше много силно и повтаряше: "Господи, да изпусна толкова пари!"
- Да, очевидно е било страшно... А какви интереси са се сблъскали, как точно е станало?
- По първоначални непотвърдени данни, най-напред е бил някакъв малък служебен интерес на някаква партийка. Влизайки в тунела обаче, той явно е забелязал нещо нередно и се опитал рязко да спре. В този момент върху него е връхлетял голям партиен интерес, ударил се е в малкия, завъртял се е и препречил пътя. Веднага след това един след друг върху тях са се нанизали няколко десетки лични интереси от различен вид.
- А знае ли се какво е накарало първия интерес да спре така внезапно?
- Не, в момента специалистите изясняват. Версиите са две - или е имало някаква мъгла в обещанията, или обратното - медийното затъмнение рязко се е вдигнало. Предстои експертиза.
- А възможно ли е просто отделните интереси да са се движели прекалено устремено?
- Е, знаете как е у нас... Възможно е, естествено, но никой няма да си признае. Още повече, че на такива места не се слагат камери, пък и осветлението е слабо - по разбираеми причини.
- Мунчо, моля те - опитай се да вземеш интервю от някой очевидец, а ние междувременно ще се върнем в студиото. И така, господа - какво мислите за поредната трагедия в нашия парламент?
- Ами аз... Според мен за всичко са виновни младите. Нямат още елементарни умения, а искат да изпреварят по-опитните си колеги. Мисля, че не е лошо да ги задължим през първата година да носят знак "Млад депутат". Един вид като го видиш, да намалиш малко сумата на комисионната.
- Не съм съгласен, колега! Аз мисля, че по-рискови са възрастните депутати. Не искам да обиждам никого - и ние ще станем такива, ако има кой да ни избира дотогава, но съгласете се - ръцете му треперят, не може да върви, дето се вика, не помни какво е ял на закуска, но седи там, на банката в парламента - сакън да не изпусне кокала. И особено в условията на влошена видимост, когато бързите рефлекси са особено важни... Не, трябва да въведем правило - всички депутати в пенсионна възраст веднъж годишно да минават на контролен преглед и да се проверява помнят ли си номерата на сметките в Швейцария наизуст. Ако не - съжалявам. Нека си коват законите там, но да не се месят в основното движение. Не съм ли прав?
- Абе и двамата сте малко крайни. Какво ще кажат Европа и задокеанските ни приятели? Дискриминация по възраст - един може да взема пари под масата, друг не. Всички народни избраници са равни и всеки има право не само на служебен, но и на личен интерес. Но за да се намали риска от подобни произшествия, предлагам да поставим допълнително ограничение - да намалим сумата на разрешените комисионни от 80 на 70 хиляди евро. Мисля, че подобно решение е справедливо спрямо всички.
- Господа, извинете, но включваме отново нашия парламентарен репортер. Мунчо, кой е твоят събеседник?
- До мен е депутатът Иванов, който е бил в центъра на сблъсъка. Господин Иванов, вярно ли е, че сте се юркали като луди?
- Не, естествено! Движехме се полека, както винаги - и дори непрекъснато се оглеждахме. Обаче в един момент замириса на нещо - на далавера ли, на пари ли - не можах да определя. Но ми се стори, че пътят е настлан с някакви зелени хартийки - опитах се да спра, но не успях. Колегите споделят същото. Обаче беше страшно - за пръв път виждам толкова интереси, наблъскани на едно място. Дано да няма жертви.
- Колежке, това е от нас. Сега мястото бързо се разчиства, за да не останат следи от произшествието, които да предизвикат нови сблъсъци или - не дай, боже - намеса на прокуратурата.
- Благодаря ти, Мунчо. Е, господа - докога ще я караме така? Дадохме толкова пари за камери в избирателните секции да прекратим купуването на депутатски места, а мине се не мине седмица - и Главният прокурор иска имунитета на някого. Кой ще ни пусне такива в Шенген? И там вземат комисиони хората, но любезно, културно, дават си път един на друг, никой не ти бибипка зад гърба - "какво зяпаш бе, вземай парите и бягай". А ние?
Събеседниците й мълчаха, понеже всеки осъзнаваше, колко много има да учим още от Европа.
Но се надяваха да наваксаме бързо.
- Тук се случи голяма трагедия, драги телезрители! В тунела, в края на който не се вижда светлина вече двадесет и пет години, се получи верижна катастрофа - сблъскаха се интересите на повече от тридесет депутати. Ако се вслушате, сами може да чуете стоновете зад гърба ми...
- Мунчо, а има ли пострадали?
- Със сигурност! В момента представители на Комисията по етика са оградили мястото и не пускат никого, но видях да изкарват на носилки няколко човека. Единият пъшкаше много силно и повтаряше: "Господи, да изпусна толкова пари!"
- Да, очевидно е било страшно... А какви интереси са се сблъскали, как точно е станало?
- По първоначални непотвърдени данни, най-напред е бил някакъв малък служебен интерес на някаква партийка. Влизайки в тунела обаче, той явно е забелязал нещо нередно и се опитал рязко да спре. В този момент върху него е връхлетял голям партиен интерес, ударил се е в малкия, завъртял се е и препречил пътя. Веднага след това един след друг върху тях са се нанизали няколко десетки лични интереси от различен вид.
- А знае ли се какво е накарало първия интерес да спре така внезапно?
- Не, в момента специалистите изясняват. Версиите са две - или е имало някаква мъгла в обещанията, или обратното - медийното затъмнение рязко се е вдигнало. Предстои експертиза.
- А възможно ли е просто отделните интереси да са се движели прекалено устремено?
- Е, знаете как е у нас... Възможно е, естествено, но никой няма да си признае. Още повече, че на такива места не се слагат камери, пък и осветлението е слабо - по разбираеми причини.
- Мунчо, моля те - опитай се да вземеш интервю от някой очевидец, а ние междувременно ще се върнем в студиото. И така, господа - какво мислите за поредната трагедия в нашия парламент?
- Ами аз... Според мен за всичко са виновни младите. Нямат още елементарни умения, а искат да изпреварят по-опитните си колеги. Мисля, че не е лошо да ги задължим през първата година да носят знак "Млад депутат". Един вид като го видиш, да намалиш малко сумата на комисионната.
- Не съм съгласен, колега! Аз мисля, че по-рискови са възрастните депутати. Не искам да обиждам никого - и ние ще станем такива, ако има кой да ни избира дотогава, но съгласете се - ръцете му треперят, не може да върви, дето се вика, не помни какво е ял на закуска, но седи там, на банката в парламента - сакън да не изпусне кокала. И особено в условията на влошена видимост, когато бързите рефлекси са особено важни... Не, трябва да въведем правило - всички депутати в пенсионна възраст веднъж годишно да минават на контролен преглед и да се проверява помнят ли си номерата на сметките в Швейцария наизуст. Ако не - съжалявам. Нека си коват законите там, но да не се месят в основното движение. Не съм ли прав?
- Абе и двамата сте малко крайни. Какво ще кажат Европа и задокеанските ни приятели? Дискриминация по възраст - един може да взема пари под масата, друг не. Всички народни избраници са равни и всеки има право не само на служебен, но и на личен интерес. Но за да се намали риска от подобни произшествия, предлагам да поставим допълнително ограничение - да намалим сумата на разрешените комисионни от 80 на 70 хиляди евро. Мисля, че подобно решение е справедливо спрямо всички.
- Господа, извинете, но включваме отново нашия парламентарен репортер. Мунчо, кой е твоят събеседник?
- До мен е депутатът Иванов, който е бил в центъра на сблъсъка. Господин Иванов, вярно ли е, че сте се юркали като луди?
- Не, естествено! Движехме се полека, както винаги - и дори непрекъснато се оглеждахме. Обаче в един момент замириса на нещо - на далавера ли, на пари ли - не можах да определя. Но ми се стори, че пътят е настлан с някакви зелени хартийки - опитах се да спра, но не успях. Колегите споделят същото. Обаче беше страшно - за пръв път виждам толкова интереси, наблъскани на едно място. Дано да няма жертви.
- Колежке, това е от нас. Сега мястото бързо се разчиства, за да не останат следи от произшествието, които да предизвикат нови сблъсъци или - не дай, боже - намеса на прокуратурата.
- Благодаря ти, Мунчо. Е, господа - докога ще я караме така? Дадохме толкова пари за камери в избирателните секции да прекратим купуването на депутатски места, а мине се не мине седмица - и Главният прокурор иска имунитета на някого. Кой ще ни пусне такива в Шенген? И там вземат комисиони хората, но любезно, културно, дават си път един на друг, никой не ти бибипка зад гърба - "какво зяпаш бе, вземай парите и бягай". А ние?
Събеседниците й мълчаха, понеже всеки осъзнаваше, колко много има да учим още от Европа.
Но се надяваха да наваксаме бързо.
Един ден от живота на кандидата за общински съветник
7:00 - Събуждане, измиване на очите и обличане (Заб.: Да стана по-рано, за да не грабне пак брат ми служебния костюм.)
7:30 - Закуска на двора под черешата - хляб и шпеков салам. До мен да има отворен вестник, за да видят хората колко съм умен. За всеки случай вестникът да е без картинки на голи мацки.
8:00 - Обиколка из махалата. Погалване на няколко чаавета по главичките. Обещание да ги изучим и да станат професори. (Заб. Да си пазя ролекса, да не стане като миналата седмица.)
9:00 - Среща с избирателите в кръчмата. Черпене на всички по една малка мастика менте и раздаване на контрабандни цигари. Обещаване да вдигнем помощите.
9:30 - Приемане на заявления за включване в частното ни енерго. По случай изборите - двадесет процента отстъпка от цената на електромера.
10:00 - Тържествено откриване на есенната незаконна сеч в гората. Ромки в пъстри носии, рязане на лента. Бой на горския, за да е хаирлия годината.
12:00 - Обяд в селската кръчма - кебапчета и бира, за да видят хората, че кандидатът им не е случаен човек. Отново раздаване на контрабандни цигари.
13:00 - Среща с младежта и връчване на купени шофьорски книжки. Авторали с палене на гуми около кметството.
14:30 - Тържествено монтиране на нови пет тонколони в махалата, за да може всички в селото да празнуват заедно с нас. (Заб.: Да се обадя на военните, понеже предишния път, като ги усилихме докрай, хората помислили, че ни нападат руски изтребители. Пак добре, че нямаше какво да вдигнем във въздуха, че иначе - стана тя...)
15:30 - Бой на журналисти. По възможност - не по главите, понеже там им е слабото място и се сърдят. Евентуално чупене на камери.
16:00 - Гостуване в полицията. Изтъкване, че "за кокошка (пардон - за журналист) няма прошка, за милиони няма закони". Обяснение, че онези сами са се набили в навалицата.
17:00 - Интервю пред медиите. Да се спомене, че "аз не съм такова момче", а също и за оня грък, дето орел пуснал костенурка на главата му. Вероятно раните на журналистите са получени по същия начин. (Заб.: Ако има камери, да се покаже пред тях костенурката - тя стои под едно корито на двора.) Обясняване защо имам десет присъди - за всичко са виновни политическите ни противници, понеже оставят вещи без надзор, а и бягат прекалено бавно, когато ги гоня. Обещание да не правя повече така.
17:30 - Прегръдка и снимка с адвокатката ни от БХК пред множеството. Тя да говори там за какви беше ценности, а аз да кимам с глава и да въздишам тежко.
18:00 - Накрая пред медиите - покъртителната история на Минка, разказана от самата нея - как я подмамили да отиде в чужбина да мие чинии, но вместо да я продадат в някой публичен дом, наистина я пратили в един ресторант да чисти съдовете. Рев на цялата рода за излъганото момиче.
19:00 - Среща с екипа ми. Последно предупреждение към Санди Водката да се прекръсти на Санди Рома, иначе да отива в "Атака". Ние държим на нашите си ценности.
20:00 - Участие в журито на конкурса "Мис Бубамара" 2015. Да си нося бяла котка и черен котарак. Отново по едно менте за всички в кръчмата. Публично обещание, че на мястото на съборените незаконни къщи ще построим небостъргач с подземен паркинг, пардон - конюшня. Естествено - с общински средства и в него ще настаним цялата махала. Също така - обещание, че ще купим нова мечка на Киро, понеже старата я взели в Белица. Да се подчертае, че и за в бъдеще ще се грижим за препитанието на хората.
21:30 - Малко бой между отделните кланове, за да поддържат форма. Да ми нагласят една маса да се крия под нея.
23:00 - Накрая - викане на Спешна помощ да превърже пострадалите. Ако не дойдат до десет минути - бой и на тях.
После - музика и танци в махалата до зори. Да се усилят новите колони докрай, за да разберат всички, че сме голяма работа. Ако дойдат полицаи - пак бой, но първо да им се вземат пищовите, да не стане някой сакатлък.
Междувременно да говоря с комшията да ожени дъщеря си - на четиринадесет години е вече и до следващите избори ще презрее съвсем. А така - от сватбата - направо пред урните. Ние ще поемем масрафа на човека, а младите ще ги пратим за една седмица на морето - то сега там има намаление, тъкмо да спестим някой лев от партийната каса.
... И най-важното, да не забравя да кажа да напишат на няколко места в селото предизборния ни лозунг - преписахме го от една стара монета, но и сега е актуален:
"Боже, пази България!"
7:30 - Закуска на двора под черешата - хляб и шпеков салам. До мен да има отворен вестник, за да видят хората колко съм умен. За всеки случай вестникът да е без картинки на голи мацки.
8:00 - Обиколка из махалата. Погалване на няколко чаавета по главичките. Обещание да ги изучим и да станат професори. (Заб. Да си пазя ролекса, да не стане като миналата седмица.)
9:00 - Среща с избирателите в кръчмата. Черпене на всички по една малка мастика менте и раздаване на контрабандни цигари. Обещаване да вдигнем помощите.
9:30 - Приемане на заявления за включване в частното ни енерго. По случай изборите - двадесет процента отстъпка от цената на електромера.
10:00 - Тържествено откриване на есенната незаконна сеч в гората. Ромки в пъстри носии, рязане на лента. Бой на горския, за да е хаирлия годината.
12:00 - Обяд в селската кръчма - кебапчета и бира, за да видят хората, че кандидатът им не е случаен човек. Отново раздаване на контрабандни цигари.
13:00 - Среща с младежта и връчване на купени шофьорски книжки. Авторали с палене на гуми около кметството.
14:30 - Тържествено монтиране на нови пет тонколони в махалата, за да може всички в селото да празнуват заедно с нас. (Заб.: Да се обадя на военните, понеже предишния път, като ги усилихме докрай, хората помислили, че ни нападат руски изтребители. Пак добре, че нямаше какво да вдигнем във въздуха, че иначе - стана тя...)
15:30 - Бой на журналисти. По възможност - не по главите, понеже там им е слабото място и се сърдят. Евентуално чупене на камери.
16:00 - Гостуване в полицията. Изтъкване, че "за кокошка (пардон - за журналист) няма прошка, за милиони няма закони". Обяснение, че онези сами са се набили в навалицата.
17:00 - Интервю пред медиите. Да се спомене, че "аз не съм такова момче", а също и за оня грък, дето орел пуснал костенурка на главата му. Вероятно раните на журналистите са получени по същия начин. (Заб.: Ако има камери, да се покаже пред тях костенурката - тя стои под едно корито на двора.) Обясняване защо имам десет присъди - за всичко са виновни политическите ни противници, понеже оставят вещи без надзор, а и бягат прекалено бавно, когато ги гоня. Обещание да не правя повече така.
17:30 - Прегръдка и снимка с адвокатката ни от БХК пред множеството. Тя да говори там за какви беше ценности, а аз да кимам с глава и да въздишам тежко.
18:00 - Накрая пред медиите - покъртителната история на Минка, разказана от самата нея - как я подмамили да отиде в чужбина да мие чинии, но вместо да я продадат в някой публичен дом, наистина я пратили в един ресторант да чисти съдовете. Рев на цялата рода за излъганото момиче.
19:00 - Среща с екипа ми. Последно предупреждение към Санди Водката да се прекръсти на Санди Рома, иначе да отива в "Атака". Ние държим на нашите си ценности.
20:00 - Участие в журито на конкурса "Мис Бубамара" 2015. Да си нося бяла котка и черен котарак. Отново по едно менте за всички в кръчмата. Публично обещание, че на мястото на съборените незаконни къщи ще построим небостъргач с подземен паркинг, пардон - конюшня. Естествено - с общински средства и в него ще настаним цялата махала. Също така - обещание, че ще купим нова мечка на Киро, понеже старата я взели в Белица. Да се подчертае, че и за в бъдеще ще се грижим за препитанието на хората.
21:30 - Малко бой между отделните кланове, за да поддържат форма. Да ми нагласят една маса да се крия под нея.
23:00 - Накрая - викане на Спешна помощ да превърже пострадалите. Ако не дойдат до десет минути - бой и на тях.
После - музика и танци в махалата до зори. Да се усилят новите колони докрай, за да разберат всички, че сме голяма работа. Ако дойдат полицаи - пак бой, но първо да им се вземат пищовите, да не стане някой сакатлък.
Междувременно да говоря с комшията да ожени дъщеря си - на четиринадесет години е вече и до следващите избори ще презрее съвсем. А така - от сватбата - направо пред урните. Ние ще поемем масрафа на човека, а младите ще ги пратим за една седмица на морето - то сега там има намаление, тъкмо да спестим някой лев от партийната каса.
... И най-важното, да не забравя да кажа да напишат на няколко места в селото предизборния ни лозунг - преписахме го от една стара монета, но и сега е актуален:
"Боже, пази България!"
Разни хора, разни идеали
Седя в кръчмата, пия мастика и се чудя - да чакам ли още писмо от шефа - или да се присламча към бежанците и полека, полека - към Германия?
... Имах си аз работа - пасях биволите на Кольо Ятака, дето всичко в селото е негово. Преди Десети ноември той все разправяше как носил кебапчета и баници на партизаните, че и дамаджана с боза даже (понеже те алкохол не пиели, били аскети). Така ли е било - не зная - но стана председател на стопанството. После обаче времената се смениха и Кольо взе да разказва как носил тайно пица на гладуващите в "Града на истината", а Иван Костов със сълзи на очи го молел за още малко кетчуп или горчица. Изглежда е било вярно, понеже после се завъртяха едни заменки, едни приватизации - и всичката техника на стопанството отиде у Кольови, земята на двадесет километра около селото се оказа негова, а той самият кмет.
След това пък научихме, че той пращал и колети в Мадрид - къде варена кокошчица, къде малко домашно сиренце - та благодарение на това царят не умрял от глад...
Обаче водачът на стадото - един як бивол на име Сергей - се напъха в гьола и три часа не иска да излезе. Мисля си - ще вземе да хване някоя пневмония този и после лекарствата му ще ги удържат от моята заплата. И викам - Серго, стига си киснал във водата като някакъв хидроинженер, излизай вече! Само за това, че си до шия в калта, никой няма да ти даде милиони!
Обаче ме чули, разказали на когото трябва и за хатъра на коалиционния партньор бай Кольо ме изгони.
А на село работа - никаква. И нали знаете - когато човек не може и патките да пасе, обикновено се захваща с политика.
Основаха една нова партия - "Граждани за европейско развитие на България". Отидох в пощата, завъртях един телефон в града и питам - а селяни приемате ли? Няма проблем, отговориха ми - ти да не мислиш, че ние сме парижани? Но така сме го кръстили, че е по-престижно. Идвай!
Отидох, записах се, клех се пред портрета на някакво оперено момче, че споделям какви беше там ценности и после се върнах на село да агитирам за изборите. Не е лека работа, да ви кажа, но нали трябва да се яде?
Ходих от къща на къща и разлайвах кучетата, а едно даже ме ухапа, сигурно съм му миришел прекалено европейски. Но хората ме изслушваха, кимаха и се съгласяваха с мен, че от това няма накъде по-зле и обещаваха да гласуват за нас (впоследствие се оказа, че има, но тогава те още не знаеха). Е, вярно - биха ме, но само два пъти - и то все заклети комунисти. Обаче нашите спечелиха, бай Кольо веднага прекръсти водача на стадото биволи "Бойко" (як бил като него, а рогата му все към Европа сочели) и разказа как навремето носил вода на лидера ни да гаси пожарите - и го оставиха да си кметува. За мен обаче от града дойде изрично нареждане - да му се намери работа на човека - и по-лека, че след толкова тичане по изборите - изморил се е.
Кани ме при себе си кметът и вика - Пенчо, абе имаме тука един проект за развитие на малките и средните тъпанари, защо не го оглавиш? Европа дава парите, а ти само ще си седиш на бюрото и ще получаваш заплата.
Усъмних се дали съм достатъчно компетентен, но бай Кольо ме успокои - а-а, разбираш ги ти тези работи, от теб в селото по-голям тъпанар няма. Съгласих се и приех.
Дадоха ми стая и компютър с инсталирани игри на него и ме оставиха да работя. Обаче - компютърът ми десктоп, а на колегите - лаптопи. Икономисвали средства и затова.
Да, но вечер колегите затварят лаптопа и си тръгват да в къщи да си доиграят (пардон - да си доработят) там - а аз не мога. Трябва да чакам до следващия ден да разбера умрял ли е онзи дракон, или се налага да го гръмна пак. Отделно - друго си е да минеш през село с лаптопа, да видят всички какъв началник си.
Сто пъти го молих бай Кольо - не ще. Тогава написах писмо на лидера ни, онова опереното момче, и попитах - за разни магистрали давате милиони на километър, а хиляда лева за лаптоп на Пенчо, дето го ухапа кучето за партията - няма? Той още не ми е отговорил, но то сега и неговите грижи не са малко - строи народът и всички на него чакат да пререже лентата.
И затова вечер след работа отивам в кръчмата, пия мастика и се чудя - да го чакам ли още този лаптоп, или да тръгвам към Германия? Така де, то сигурно и на Меркел й трябват хора да ходят да агитират по селата.
Само да науча езика и съм готов.
... Имах си аз работа - пасях биволите на Кольо Ятака, дето всичко в селото е негово. Преди Десети ноември той все разправяше как носил кебапчета и баници на партизаните, че и дамаджана с боза даже (понеже те алкохол не пиели, били аскети). Така ли е било - не зная - но стана председател на стопанството. После обаче времената се смениха и Кольо взе да разказва как носил тайно пица на гладуващите в "Града на истината", а Иван Костов със сълзи на очи го молел за още малко кетчуп или горчица. Изглежда е било вярно, понеже после се завъртяха едни заменки, едни приватизации - и всичката техника на стопанството отиде у Кольови, земята на двадесет километра около селото се оказа негова, а той самият кмет.
След това пък научихме, че той пращал и колети в Мадрид - къде варена кокошчица, къде малко домашно сиренце - та благодарение на това царят не умрял от глад...
Обаче водачът на стадото - един як бивол на име Сергей - се напъха в гьола и три часа не иска да излезе. Мисля си - ще вземе да хване някоя пневмония този и после лекарствата му ще ги удържат от моята заплата. И викам - Серго, стига си киснал във водата като някакъв хидроинженер, излизай вече! Само за това, че си до шия в калта, никой няма да ти даде милиони!
Обаче ме чули, разказали на когото трябва и за хатъра на коалиционния партньор бай Кольо ме изгони.
А на село работа - никаква. И нали знаете - когато човек не може и патките да пасе, обикновено се захваща с политика.
Основаха една нова партия - "Граждани за европейско развитие на България". Отидох в пощата, завъртях един телефон в града и питам - а селяни приемате ли? Няма проблем, отговориха ми - ти да не мислиш, че ние сме парижани? Но така сме го кръстили, че е по-престижно. Идвай!
Отидох, записах се, клех се пред портрета на някакво оперено момче, че споделям какви беше там ценности и после се върнах на село да агитирам за изборите. Не е лека работа, да ви кажа, но нали трябва да се яде?
Ходих от къща на къща и разлайвах кучетата, а едно даже ме ухапа, сигурно съм му миришел прекалено европейски. Но хората ме изслушваха, кимаха и се съгласяваха с мен, че от това няма накъде по-зле и обещаваха да гласуват за нас (впоследствие се оказа, че има, но тогава те още не знаеха). Е, вярно - биха ме, но само два пъти - и то все заклети комунисти. Обаче нашите спечелиха, бай Кольо веднага прекръсти водача на стадото биволи "Бойко" (як бил като него, а рогата му все към Европа сочели) и разказа как навремето носил вода на лидера ни да гаси пожарите - и го оставиха да си кметува. За мен обаче от града дойде изрично нареждане - да му се намери работа на човека - и по-лека, че след толкова тичане по изборите - изморил се е.
Кани ме при себе си кметът и вика - Пенчо, абе имаме тука един проект за развитие на малките и средните тъпанари, защо не го оглавиш? Европа дава парите, а ти само ще си седиш на бюрото и ще получаваш заплата.
Усъмних се дали съм достатъчно компетентен, но бай Кольо ме успокои - а-а, разбираш ги ти тези работи, от теб в селото по-голям тъпанар няма. Съгласих се и приех.
Дадоха ми стая и компютър с инсталирани игри на него и ме оставиха да работя. Обаче - компютърът ми десктоп, а на колегите - лаптопи. Икономисвали средства и затова.
Да, но вечер колегите затварят лаптопа и си тръгват да в къщи да си доиграят (пардон - да си доработят) там - а аз не мога. Трябва да чакам до следващия ден да разбера умрял ли е онзи дракон, или се налага да го гръмна пак. Отделно - друго си е да минеш през село с лаптопа, да видят всички какъв началник си.
Сто пъти го молих бай Кольо - не ще. Тогава написах писмо на лидера ни, онова опереното момче, и попитах - за разни магистрали давате милиони на километър, а хиляда лева за лаптоп на Пенчо, дето го ухапа кучето за партията - няма? Той още не ми е отговорил, но то сега и неговите грижи не са малко - строи народът и всички на него чакат да пререже лентата.
И затова вечер след работа отивам в кръчмата, пия мастика и се чудя - да го чакам ли още този лаптоп, или да тръгвам към Германия? Така де, то сигурно и на Меркел й трябват хора да ходят да агитират по селата.
Само да науча езика и съм готов.