Един професор обичал да провокира студентите си с различни въпроси, които според него безусловно доказвали, че Бог не съществува.
Веднъж той задал следния въпрос:
– Всичко, което съществува, е дело на Бога, нали?
Един от студентите смело отговорил:
– Да, Бог е създал всичко.
– Бог е създал всичко? – попитал професорът.
– Да, господине, – отговорил студентът.
– Ако Бог е създал всичко, означава, че Бог е създал и злото, защото за всички е видно, че злото съществува. И съгласно принципа, че нашите дела определят какви сме и ние самите, то това означава, че Бог е зло – доволно заключил професорът.
Студентите притихнали в изненада. Усмихнат, професорът заявил, че за пореден път е доказал, че вярата в Бог е мит. В този момент един студент вдигнал ръка и казал:
– Професоре, мога ли и аз да ви задам един въпрос?
– Разбира се, – тържествуващ заявил професорът.
Студентът се изправил и попитал:
– Професоре, студът съществува ли?
– Що за въпрос? – засегнат попитал професорът. – Разбира се, че съществува. На теб никога ли не ти е било студено?
Всички започнали да се смеят над въпроса на младия човек, но той невъзмутимо отговорил:
– Истината, професоре, е, че в действителност студът не съществува. Съгласно физическите закони, това, което ние считаме за студ, е просто липса на топлина. Човекът и предметите могат да бъдат изследвани за това дали имат или предават енергия. Абсолютната нула, това са -460 градуса по Фаренхайт, това е пълното отсъствие на топлина. Всяка една материя при тази температура става напълно инертна и неспособна да реагира. Разбира те ли, г-н професор? Студът не съществува. Ние сме създали тази дума, за да опишем какво чувстваме при липса на топлина.
След кратка пауза студентът продължил:
– Професоре, съществува ли тъмнина?
– Разбира се, че съществува – отговорил професора.
– Ето, че отново грешите, професоре – отговорил студентът. – Тъмнината, подобно на студа, не съществува. Тъмнината всъщност е отсъствие на светлина. Ние може да изучаваме светлината, но не и тъмнината. Ние може да използваме призмата на Нютон, за да разложим бялата светлина на множество цветове и да изучаваме дължината на вълната на всеки цвят, но вие не можете да изучавате тъмнината. Един обикновен лъч светлина може да нахлуе в света на тъмнината и да го освети. Как може да разберете доколко е тъмно някое пространство? Като измерите количеството светлина, проникваща в него. Не е ли така? Тъмнината е понятие, което човекът използва, за да опише това, което се случва при липсата на светлина.
В заключение младият човек попитал:
– Господин професоре, съществува ли злото?
Напълно разколебан професорът отговорил:
– Да, разбира се, както вече казах, злото съществува. Ние се сблъскваме с него всеки ден. Жестокостта между хората, войните, престъпленията и насилието по целия свят. Всичко това се явява проява на злото и категорично доказателство за съществуването му.
Студентът се усмихнал и отговорил:
– Злото не съществува, господине, или ако искате, не съществува само по себе си. Злото това е просто отсъствие на Бога. То прилича на тъмнината и студа – дума, създадена от човека, за да бъде описано отсъствието на Бог. Бог не е създател злото. Злото, това не е вярата или любовта, които съществуват подобно на светлината и топлината. Злото, това е резултатът от отсъствието в сърцето на човека на Божествената любов. Злото е подобно на студа, който настъпва, когато няма топлина или подобно на тъмнината, която настъпва при липсата на светлина.
Името на студента било Алберт Айнщайн.