В Америка
Скъпо Марче,
Миналата седмица прочетох във вестника, че нещо сте се поразбутали с Гришата и веднага реших да ти пиша, понеже в нашия край казват „който веднъж е опитал от българския (хляб например), пак идва да пита за още“.
Аз живея в село Караконджулово в Родопите – и по-точно, на десет километра от него, в планината. Паса селските овце, а дори и няколко кози. Напоследък обаче ми е нещо самотно и реших да си потърся булка.
Виж сега, той Гришката, как да ти кажа – младо-зелено. Мисли, че всичко, което хвърчи, се яде. Пък и то си е хубаво момчето, та му налитат мацките. Обаче като стане на моите години, ще разбере, че само с любов не се живее – трябва и някой да ти наготви манджа, и да ти изпере гащите. Аз отдавна вече го зная това, макар че едва лани навърших четиридесет.
Ако склониш да се вземем, ще живеем, естествено, при мен. Нямаш представа колко е хубаво в Родопите! Един въздух, едни гледки – не ти е работа. Тихо, спокойно, по цял ден слушаш само звънците на овцете, а нощем – воя на вълците. Обаче в моята къщичка те не могат да влязат, така че не се плаши. Пък и Мурджо, кучето ми, щом ги усети, почва да лае и не спира до сутринта. В Щатите никога не можеш да се наспиш така.
Ако ти липсва фитнесът, не се притеснявай – сутрин, докато издоиш двеста овце, ще се натовариш толкова, колкото, ако играеш мачове със сестрите Уилямс без почивка между тях. После шетане, готвене, чистене – ще си запазиш формата и даже ще я подобриш.
Обаче да не си помислиш, че тук при мен е скучно – ами. Имам си аз горски приятели и ще те запозная с тях. Мечката Пенка например идва през ден да краде мед от кошерите и си споделяме това-онова. Добро животно е, но преди две години погрешка я бяха прибрали в Белица и оттогава малко се големее. Хвали се, че се познавала лично с Бриджит Бардо и все повтаря – французите това, французите онова… Затова като се видим, й чета откъси от „Криворазбраната цивилизация“.
Вярно, с нощния живот не сме много добре – вълците пречат. То и ток няма тука де, така че всяка вечер ще си хапваме романтично на свещи. Това бобец, леща – имам по няколко чувала, така че ти не се безпокой. Вие в Америката май нещо сте го позакъсали с боба – гледам, по филмите все пуйки ядете…?
Обаче и друго имам аз… Хайде, все славяни сме, зная ви аз, че в Русия пиете като смокове. Ти не се тревожи – скрил съм тука сто литра балканска сливова, ще си я цуцаме само двамата (няма да пиша къде точно е, понеже онези от пощата понякога отварят писмата. Като дойдеш, ще ти кажа).
От богатия си опит с жените (досега две са ме зарязали, понеже съм бил чукундур и дивак) зная, че вие търсите у мъжете само едно, но ви е срам да попитате за размера му. Затова сам ще ти кажа – доходът ми е добър, даже над средния за селото. Плащат ми по едно евро месечно на овца, така че четиристотин лева си ги имам сигурни, понякога даже малко отгоре. То тук няма за какво да харчиш много, затова си ги събирам в едно гърне при ракията. Откакто ме заряза втората ми жена, вече съм събрал около пет хиляди и ти обещавам, като се оженим, веднага да ти купя едно магаре – да не си трошиш краката по камънаците, когато слизаме в селото. Аз ходя там два пъти месечно – да купя вестници и батерии за транзистора, а също и да гледам домакинските мачове на отбора ни. Веднъж тук игра самият премиер и бяха отцепили стадиона, а от поляната насреща изгониха магаретата, за да може да кацне хеликоптерът. Сега се говори, че скоро щяло да идва и ЦСКА-то, така че спортът изобщо няма да ти липсва – ще ходим на мач заедно. Е, докато се родят първите деца, де, после аз ще ти разказвам.
Така че ти си помисли добре – сега времената са трудни, а ти няма да играеш тенис вечно. Моят доход обаче е сигурен – за даскали и инженери може и да няма работа, но овчари ще се търсят винаги. А и ти ще остарееш, ще се сбабичасаш и няма да те канят повече да представяш коли и парфюми. Затова мисли по-бързо, да не ме изтървеш.
(И недей на мачовете си да носиш толкова къси полички, понеже ме излагаш пред приятелите в кръчмата. Като те дадат по телевизора, всички се смеят и викат – абе Минчо, я я виж тази твоята – да вземеш да я стегнеш малко…)
С большой любовью,
Минчо Вълнаров, овчар
(А ако вече си заета, виж там дай това писмо на някоя твоя колежка – но да е от първата десетка в ранглистата, понеже казват, че те печелели повече.)
Люблю и жду.
See the original post: