…Уважаеми дами и господа, за момент ще прекъснем нашата предизборна дискусия на тема „Трай, коньо, за зелена трева“ и ще включим нашия парламентарен репортер Мунчо, който иска да ни съобщи за извънредно събитие. Мунчо, в ефир си!
– Тук се случи голяма трагедия, драги телезрители! В тунела, в края на който не се вижда светлина вече двадесет и пет години, се получи верижна катастрофа – сблъскаха се интересите на повече от тридесет депутати. Ако се вслушате, сами може да чуете стоновете зад гърба ми…
– Мунчо, а има ли пострадали?
– Със сигурност! В момента представители на Комисията по етика са оградили мястото и не пускат никого, но видях да изкарват на носилки няколко човека. Единият пъшкаше много силно и повтаряше: „Господи, да изпусна толкова пари!“
– Да, очевидно е било страшно… А какви интереси са се сблъскали, как точно е станало?
– По първоначални непотвърдени данни, най-напред е бил някакъв малък служебен интерес на някаква партийка. Влизайки в тунела обаче, той явно е забелязал нещо нередно и се опитал рязко да спре. В този момент върху него е връхлетял голям партиен интерес, ударил се е в малкия, завъртял се е и препречил пътя. Веднага след това един след друг върху тях са се нанизали няколко десетки лични интереси от различен вид.
– А знае ли се какво е накарало първия интерес да спре така внезапно?
– Не, в момента специалистите изясняват. Версиите са две – или е имало някаква мъгла в обещанията, или обратното – медийното затъмнение рязко се е вдигнало. Предстои експертиза.
– А възможно ли е просто отделните интереси да са се движели прекалено устремено?
– Е, знаете как е у нас… Възможно е, естествено, но никой няма да си признае. Още повече, че на такива места не се слагат камери, пък и осветлението е слабо – по разбираеми причини.
– Мунчо, моля те – опитай се да вземеш интервю от някой очевидец, а ние междувременно ще се върнем в студиото. И така, господа – какво мислите за поредната трагедия в нашия парламент?
– Ами аз… Според мен за всичко са виновни младите. Нямат още елементарни умения, а искат да изпреварят по-опитните си колеги. Мисля, че не е лошо да ги задължим през първата година да носят знак „Млад депутат“. Един вид като го видиш, да намалиш малко сумата на комисионната.
– Не съм съгласен, колега! Аз мисля, че по-рискови са възрастните депутати. Не искам да обиждам никого – и ние ще станем такива, ако има кой да ни избира дотогава, но съгласете се – ръцете му треперят, не може да върви, дето се вика, не помни какво е ял на закуска, но седи там, на банката в парламента – сакън да не изпусне кокала. И особено в условията на влошена видимост, когато бързите рефлекси са особено важни… Не, трябва да въведем правило – всички депутати в пенсионна възраст веднъж годишно да минават на контролен преглед и да се проверява помнят ли си номерата на сметките в Швейцария наизуст. Ако не – съжалявам. Нека си коват законите там, но да не се месят в основното движение. Не съм ли прав?
– Абе и двамата сте малко крайни. Какво ще кажат Европа и задокеанските ни приятели? Дискриминация по възраст – един може да взема пари под масата, друг не. Всички народни избраници са равни и всеки има право не само на служебен, но и на личен интерес. Но за да се намали риска от подобни произшествия, предлагам да поставим допълнително ограничение – да намалим сумата на разрешените комисионни от 80 на 70 хиляди евро. Мисля, че подобно решение е справедливо спрямо всички.
– Господа, извинете, но включваме отново нашия парламентарен репортер. Мунчо, кой е твоят събеседник?
– До мен е депутатът Иванов, който е бил в центъра на сблъсъка. Господин Иванов, вярно ли е, че сте се юркали като луди?
– Не, естествено! Движехме се полека, както винаги – и дори непрекъснато се оглеждахме. Обаче в един момент замириса на нещо – на далавера ли, на пари ли – не можах да определя. Но ми се стори, че пътят е настлан с някакви зелени хартийки – опитах се да спра, но не успях. Колегите споделят същото. Обаче беше страшно – за пръв път виждам толкова интереси, наблъскани на едно място. Дано да няма жертви.
– Колежке, това е от нас. Сега мястото бързо се разчиства, за да не останат следи от произшествието, които да предизвикат нови сблъсъци или – не дай, боже – намеса на прокуратурата.
– Благодаря ти, Мунчо. Е, господа – докога ще я караме така? Дадохме толкова пари за камери в избирателните секции да прекратим купуването на депутатски места, а мине се не мине седмица – и Главният прокурор иска имунитета на някого. Кой ще ни пусне такива в Шенген? И там вземат комисиони хората, но любезно, културно, дават си път един на друг, никой не ти бибипка зад гърба – „какво зяпаш бе, вземай парите и бягай“. А ние?
Събеседниците й мълчаха, понеже всеки осъзнаваше, колко много има да учим още от Европа.
Но се надяваха да наваксаме бързо.
Originally posted here: