Един ден от живота на кандидата за общински съветник

7:00 - Събуждане, измиване на очите и обличане (Заб.: Да стана по-рано, за да не грабне пак брат ми служебния костюм.)

7:30 - Закуска на двора под черешата - хляб и шпеков салам. До мен да има отворен вестник, за да видят хората колко съм умен. За всеки случай вестникът да е без картинки на голи мацки.

8:00 - Обиколка из махалата. Погалване на няколко чаавета по главичките. Обещание да ги изучим и да станат професори. (Заб. Да си пазя ролекса, да не стане като миналата седмица.)

9:00 - Среща с избирателите в кръчмата. Черпене на всички по една малка мастика менте и раздаване на контрабандни цигари. Обещаване да вдигнем помощите.

9:30 - Приемане на заявления за включване в частното ни енерго. По случай изборите - двадесет процента отстъпка от цената на електромера.

10:00 - Тържествено откриване на есенната незаконна сеч в гората. Ромки в пъстри носии, рязане на лента. Бой на горския, за да е хаирлия годината.

12:00 - Обяд в селската кръчма - кебапчета и бира, за да видят хората, че кандидатът им не е случаен човек. Отново раздаване на контрабандни цигари.

13:00 - Среща с младежта и връчване на купени шофьорски книжки. Авторали с палене на гуми около кметството.

14:30 - Тържествено монтиране на нови пет тонколони в махалата, за да може всички в селото да празнуват заедно с нас. (Заб.: Да се обадя на военните, понеже предишния път, като ги усилихме докрай, хората помислили, че ни нападат руски изтребители. Пак добре, че нямаше какво да вдигнем във въздуха, че иначе - стана тя...)

15:30 - Бой на журналисти. По възможност - не по главите, понеже там им е слабото място и се сърдят. Евентуално чупене на камери.

16:00 - Гостуване в полицията. Изтъкване, че "за кокошка (пардон - за журналист) няма прошка, за милиони няма закони". Обяснение, че онези сами са се набили в навалицата.

17:00 - Интервю пред медиите. Да се спомене, че "аз не съм такова момче", а също и за оня грък, дето орел пуснал костенурка на главата му. Вероятно раните на журналистите са получени по същия начин. (Заб.: Ако има камери, да се покаже пред тях костенурката - тя стои под едно корито на двора.) Обясняване защо имам десет присъди - за всичко са виновни политическите ни противници, понеже оставят вещи без надзор, а и бягат прекалено бавно, когато ги гоня. Обещание да не правя повече така.

17:30 - Прегръдка и снимка с адвокатката ни от БХК пред множеството. Тя да говори там за какви беше ценности, а аз да кимам с глава и да въздишам тежко.

18:00 - Накрая пред медиите - покъртителната история на Минка, разказана от самата нея - как я подмамили да отиде в чужбина да мие чинии, но вместо да я продадат в някой публичен дом, наистина я пратили в един ресторант да чисти съдовете. Рев на цялата рода за излъганото момиче.

19:00 - Среща с екипа ми. Последно предупреждение към Санди Водката да се прекръсти на Санди Рома, иначе да отива в "Атака". Ние държим на нашите си ценности.

20:00 - Участие в журито на конкурса "Мис Бубамара" 2015. Да си нося бяла котка и черен котарак. Отново по едно менте за всички в кръчмата. Публично обещание, че на мястото на съборените незаконни къщи ще построим небостъргач с подземен паркинг, пардон - конюшня. Естествено - с общински средства и в него ще настаним цялата махала. Също така - обещание, че ще купим нова мечка на Киро, понеже старата я взели в Белица. Да се подчертае, че и за в бъдеще ще се грижим за препитанието на хората.

21:30 - Малко бой между отделните кланове, за да поддържат форма. Да ми нагласят една маса да се крия под нея.

23:00 - Накрая - викане на Спешна помощ да превърже пострадалите. Ако не дойдат до десет минути - бой и на тях.

После - музика и танци в махалата до зори. Да се усилят новите колони докрай, за да разберат всички, че сме голяма работа. Ако дойдат полицаи - пак бой, но първо да им се вземат пищовите, да не стане някой сакатлък.

Междувременно да говоря с комшията да ожени дъщеря си - на четиринадесет години е вече и до следващите избори ще презрее съвсем. А така - от сватбата - направо пред урните. Ние ще поемем масрафа на човека, а младите ще ги пратим за една седмица на морето - то сега там има намаление, тъкмо да спестим някой лев от партийната каса.

... И най-важното, да не забравя да кажа да напишат на няколко места в селото предизборния ни лозунг - преписахме го от една стара монета, но и сега е актуален:

"Боже, пази България!"

7:00 – Събуждане, измиване на очите и обличане (Заб.: Да стана по-рано, за да не грабне пак брат ми служебния костюм.)

7:30 – Закуска на двора под черешата – хляб и шпеков салам. До мен да има отворен вестник, за да видят хората колко съм умен. За всеки случай вестникът да е без картинки на голи мацки.

8:00 – Обиколка из махалата. Погалване на няколко чаавета по главичките. Обещание да ги изучим и да станат професори. (Заб. Да си пазя ролекса, да не стане като миналата седмица.)

9:00 – Среща с избирателите в кръчмата. Черпене на всички по една малка мастика менте и раздаване на контрабандни цигари. Обещаване да вдигнем помощите.

9:30 – Приемане на заявления за включване в частното ни енерго. По случай изборите – двадесет процента отстъпка от цената на електромера.

10:00 – Тържествено откриване на есенната незаконна сеч в гората. Ромки в пъстри носии, рязане на лента. Бой на горския, за да е хаирлия годината.

12:00 – Обяд в селската кръчма – кебапчета и бира, за да видят хората, че кандидатът им не е случаен човек. Отново раздаване на контрабандни цигари.

13:00 – Среща с младежта и връчване на купени шофьорски книжки. Авторали с палене на гуми около кметството.

14:30 – Тържествено монтиране на нови пет тонколони в махалата, за да може всички в селото да празнуват заедно с нас. (Заб.: Да се обадя на военните, понеже предишния път, като ги усилихме докрай, хората помислили, че ни нападат руски изтребители. Пак добре, че нямаше какво да вдигнем във въздуха, че иначе – стана тя…)

15:30 – Бой на журналисти. По възможност – не по главите, понеже там им е слабото място и се сърдят. Евентуално чупене на камери.

16:00 – Гостуване в полицията. Изтъкване, че „за кокошка (пардон – за журналист) няма прошка, за милиони няма закони“. Обяснение, че онези сами са се набили в навалицата.

17:00 – Интервю пред медиите. Да се спомене, че „аз не съм такова момче“, а също и за оня грък, дето орел пуснал костенурка на главата му. Вероятно раните на журналистите са получени по същия начин. (Заб.: Ако има камери, да се покаже пред тях костенурката – тя стои под едно корито на двора.) Обясняване защо имам десет присъди – за всичко са виновни политическите ни противници, понеже оставят вещи без надзор, а и бягат прекалено бавно, когато ги гоня. Обещание да не правя повече така.

17:30 – Прегръдка и снимка с адвокатката ни от БХК пред множеството. Тя да говори там за какви беше ценности, а аз да кимам с глава и да въздишам тежко.

18:00 – Накрая пред медиите – покъртителната история на Минка, разказана от самата нея – как я подмамили да отиде в чужбина да мие чинии, но вместо да я продадат в някой публичен дом, наистина я пратили в един ресторант да чисти съдовете. Рев на цялата рода за излъганото момиче.

19:00 – Среща с екипа ми. Последно предупреждение към Санди Водката да се прекръсти на Санди Рома, иначе да отива в „Атака“. Ние държим на нашите си ценности.

20:00 – Участие в журито на конкурса „Мис Бубамара“ 2015. Да си нося бяла котка и черен котарак. Отново по едно менте за всички в кръчмата. Публично обещание, че на мястото на съборените незаконни къщи ще построим небостъргач с подземен паркинг, пардон – конюшня. Естествено – с общински средства и в него ще настаним цялата махала. Също така – обещание, че ще купим нова мечка на Киро, понеже старата я взели в Белица. Да се подчертае, че и за в бъдеще ще се грижим за препитанието на хората.

21:30 – Малко бой между отделните кланове, за да поддържат форма. Да ми нагласят една маса да се крия под нея.

23:00 – Накрая – викане на Спешна помощ да превърже пострадалите. Ако не дойдат до десет минути – бой и на тях.

После – музика и танци в махалата до зори. Да се усилят новите колони докрай, за да разберат всички, че сме голяма работа. Ако дойдат полицаи – пак бой, но първо да им се вземат пищовите, да не стане някой сакатлък.

Междувременно да говоря с комшията да ожени дъщеря си – на четиринадесет години е вече и до следващите избори ще презрее съвсем. А така – от сватбата – направо пред урните. Ние ще поемем масрафа на човека, а младите ще ги пратим за една седмица на морето – то сега там има намаление, тъкмо да спестим някой лев от партийната каса.

… И най-важното, да не забравя да кажа да напишат на няколко места в селото предизборния ни лозунг – преписахме го от една стара монета, но и сега е актуален:

„Боже, пази България!“

Read More – 

Един ден от живота на кандидата за общински съветник

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.