Месец: октомври 2015

Уважаеми сънародници,

Както вече знаете, вчера в село Горно Нанадолнище се е случил инцидент. В тази връзка на нашата агенция „Крушката си има опашка“ бе възложено да анализира ситуацията и да излезе пред обществото със съответните изводи.

Ние обаче, за да не объркаме пак нещо, решихме просто да публикуваме събраната до момента информация, а нека всеки сам решава, кой крив, кой прав. И така:

БТА: Вчера, малко след полунощ, неизвестни лица са проникнали в двора на дядо Вълко от Горно Нанадолнище и са се опитали да му оберат ябълката. След няколко предупреждения на нелитературен език старецът е произвел изстрел със законно притежаваното от него чифте и е улучил единия от нарушителите. В момента се води следствие.

CNN: Отново инцидент в България! Неизвестни лица, за които се предполага, че са бежанци, са били подложени на обстрел, докато са прескачали току-що ремонтирана ограда. За момента не е известно дали сред тях е имало жени и деца. Един от бежанците е улучен, не разполагаме с информация за състоянието му. Премиерът на страната тази сутрин прекрати всичките си текущи ангажименти и отлетя към мястото на събитието.

ТАСС: Пак кръв в братска славянска страна! Ние всички помним какви добри хора бяха българите навремето, как ни посрещаха по Черноморието… Но след влизането на страната в НАТО от това няма и помен – сега всички там са въоръжени и се гърмят един друг като зайци. Правителството на Русия следи внимателно събитията в региона, понеже точно над селото минават пътнически полети и после да не каже пак някой, че с наше оръжие…

БЧТЧС (Българска частна телевизия с чужд собственик): Връщаме се пак към темата на деня – обстрелът, на който са били подложени бежанци в село Горно Нанадолнище в опита си да се сдобият с някаква храна. По наши сведения, не е имало никакви предупредителни изстрели, а интегрираната система за наблюдение „Мурджо“ не е засякла нищо. Хората тук са уплашени и вече не смеят нощем да излязат от домовете си…

Ген. Ананас Ананасов, председател на комисията по Вътрешна несигурност: Абе какво да ви кажа – пак станахме за срам пред света. Разбирам някой да нахлуе с танкове през границата – тогава може и да гръмнеш предупредително с пистолета във въздуха… Обаче това село е на сто километра навътре – каква опасност? Така само ще прогоним и последните чужденци, решили да оставят някой лев в бедната ни страна. Ето, ние навремето показахме как се прави – той ти взема ТЕЦ-овете, ти му изкупуваш енергията на завишени цени – да разберат колко е широка българската душа. Хората още ни споменават… Оставки трябва да валят сега – като се почне от министъра на строителството, който е разрешил да се издигне тази ограда около двора на дядо Вълко, и се стигне чак до оня Мурджо, който не е пожелал да лае. Иначе все ще си ходим несигурни.

БХК: Отвратени сме до дъното на душата си от поредното погазване на човешките права и евроатлантически ценности! Влязъл човек в двора ти – ами посрещни го с хляб и сол, както си му е редът, сипи му една ракия, а накрая му напълни една чанта с ябълки – да те споменава с добро. Не, ние няма да оставим нещата така – ще заведем дело в Страсбург срещу убиеца и неговият съучастник – кучето Мурджо, което с безотговорното си поведение е провокирало…

Жоро Мауриньото, треньор на „Бистришките лъвове“: Обадиха се значи и нашият човек заряза двустранната игра, хвърли екипа, облече костюм, качи се на правителствения хеликоптер и отлетя за онова село. Акълът ми не стига кого ще сложа в нападение на неговото място, май ще се откажем от мача с ЦСКА…

Дядо Вълко от Горно Нанадолнище: Ставам аз значи посред нощ да ида до нужника и гледам – влезли там двама да ми берат ябълката. Викам им – „абе, ваш’та“… Какво? Аз малко недочувам с това ухо, говори на другото… А, да – викам – не бива това, това са си моите ябълки – ако толкова ви се е прияло – да сте си поискали… А в двора ми се влиза през портата и денем. А те хукнаха и аз… Какво, да ме е страх, че мога да ги убия ли? Ами – аз чифтето го пълня с морска сол и се целя една педя под кръста… Е, спиш после известно време по корем, но минава… Кои били хората? Как кои – селските пияндета Иван и Мето бяха, кой друг… Свършили мезето за мастиката посред нощ. Какви жени и деца, какви пет лева… Бежанци ли? Е, Мето може и да е бежанец, жена му през ден го гони с точилката… Не, не – други нямаше. Как са сега ли? Ходих да ги видя – Иван не смее да седне и си гони махмурлука прав, нищо друго им няма. А защо тогава е гръмнала цяла Европа за случая ли? Не знам – вие сте по-учени, кажете…

Политика е това, сложно нещо.

…Уважаеми дами и господа, за момент ще прекъснем нашата предизборна дискусия на тема „Трай, коньо, за зелена трева“ и ще включим нашия парламентарен репортер Мунчо, който иска да ни съобщи за извънредно събитие. Мунчо, в ефир си!

– Тук се случи голяма трагедия, драги телезрители! В тунела, в края на който не се вижда светлина вече двадесет и пет години, се получи верижна катастрофа – сблъскаха се интересите на повече от тридесет депутати. Ако се вслушате, сами може да чуете стоновете зад гърба ми…

– Мунчо, а има ли пострадали?

– Със сигурност! В момента представители на Комисията по етика са оградили мястото и не пускат никого, но видях да изкарват на носилки няколко човека. Единият пъшкаше много силно и повтаряше: „Господи, да изпусна толкова пари!“

– Да, очевидно е било страшно… А какви интереси са се сблъскали, как точно е станало?

– По първоначални непотвърдени данни, най-напред е бил някакъв малък служебен интерес на някаква партийка. Влизайки в тунела обаче, той явно е забелязал нещо нередно и се опитал рязко да спре. В този момент върху него е връхлетял голям партиен интерес, ударил се е в малкия, завъртял се е и препречил пътя. Веднага след това един след друг върху тях са се нанизали няколко десетки лични интереси от различен вид.

– А знае ли се какво е накарало първия интерес да спре така внезапно?

– Не, в момента специалистите изясняват. Версиите са две – или е имало някаква мъгла в обещанията, или обратното – медийното затъмнение рязко се е вдигнало. Предстои експертиза.

– А възможно ли е просто отделните интереси да са се движели прекалено устремено?

– Е, знаете как е у нас… Възможно е, естествено, но никой няма да си признае. Още повече, че на такива места не се слагат камери, пък и осветлението е слабо – по разбираеми причини.

– Мунчо, моля те – опитай се да вземеш интервю от някой очевидец, а ние междувременно ще се върнем в студиото. И така, господа – какво мислите за поредната трагедия в нашия парламент?

– Ами аз… Според мен за всичко са виновни младите. Нямат още елементарни умения, а искат да изпреварят по-опитните си колеги. Мисля, че не е лошо да ги задължим през първата година да носят знак „Млад депутат“. Един вид като го видиш, да намалиш малко сумата на комисионната.

– Не съм съгласен, колега! Аз мисля, че по-рискови са възрастните депутати. Не искам да обиждам никого – и ние ще станем такива, ако има кой да ни избира дотогава, но съгласете се – ръцете му треперят, не може да върви, дето се вика, не помни какво е ял на закуска, но седи там, на банката в парламента – сакън да не изпусне кокала. И особено в условията на влошена видимост, когато бързите рефлекси са особено важни… Не, трябва да въведем правило – всички депутати в пенсионна възраст веднъж годишно да минават на контролен преглед и да се проверява помнят ли си номерата на сметките в Швейцария наизуст. Ако не – съжалявам. Нека си коват законите там, но да не се месят в основното движение. Не съм ли прав?

– Абе и двамата сте малко крайни. Какво ще кажат Европа и задокеанските ни приятели? Дискриминация по възраст – един може да взема пари под масата, друг не. Всички народни избраници са равни и всеки има право не само на служебен, но и на личен интерес. Но за да се намали риска от подобни произшествия, предлагам да поставим допълнително ограничение – да намалим сумата на разрешените комисионни от 80 на 70 хиляди евро. Мисля, че подобно решение е справедливо спрямо всички.

– Господа, извинете, но включваме отново нашия парламентарен репортер. Мунчо, кой е твоят събеседник?

– До мен е депутатът Иванов, който е бил в центъра на сблъсъка. Господин Иванов, вярно ли е, че сте се юркали като луди?

– Не, естествено! Движехме се полека, както винаги – и дори непрекъснато се оглеждахме. Обаче в един момент замириса на нещо – на далавера ли, на пари ли – не можах да определя. Но ми се стори, че пътят е настлан с някакви зелени хартийки – опитах се да спра, но не успях. Колегите споделят същото. Обаче беше страшно – за пръв път виждам толкова интереси, наблъскани на едно място. Дано да няма жертви.

– Колежке, това е от нас. Сега мястото бързо се разчиства, за да не останат следи от произшествието, които да предизвикат нови сблъсъци или – не дай, боже – намеса на прокуратурата.

– Благодаря ти, Мунчо. Е, господа – докога ще я караме така? Дадохме толкова пари за камери в избирателните секции да прекратим купуването на депутатски места, а мине се не мине седмица – и Главният прокурор иска имунитета на някого. Кой ще ни пусне такива в Шенген? И там вземат комисиони хората, но любезно, културно, дават си път един на друг, никой не ти бибипка зад гърба – „какво зяпаш бе, вземай парите и бягай“. А ние?

Събеседниците й мълчаха, понеже всеки осъзнаваше, колко много има да учим още от Европа.

Но се надяваха да наваксаме бързо.

7:00 – Събуждане, измиване на очите и обличане (Заб.: Да стана по-рано, за да не грабне пак брат ми служебния костюм.)

7:30 – Закуска на двора под черешата – хляб и шпеков салам. До мен да има отворен вестник, за да видят хората колко съм умен. За всеки случай вестникът да е без картинки на голи мацки.

8:00 – Обиколка из махалата. Погалване на няколко чаавета по главичките. Обещание да ги изучим и да станат професори. (Заб. Да си пазя ролекса, да не стане като миналата седмица.)

9:00 – Среща с избирателите в кръчмата. Черпене на всички по една малка мастика менте и раздаване на контрабандни цигари. Обещаване да вдигнем помощите.

9:30 – Приемане на заявления за включване в частното ни енерго. По случай изборите – двадесет процента отстъпка от цената на електромера.

10:00 – Тържествено откриване на есенната незаконна сеч в гората. Ромки в пъстри носии, рязане на лента. Бой на горския, за да е хаирлия годината.

12:00 – Обяд в селската кръчма – кебапчета и бира, за да видят хората, че кандидатът им не е случаен човек. Отново раздаване на контрабандни цигари.

13:00 – Среща с младежта и връчване на купени шофьорски книжки. Авторали с палене на гуми около кметството.

14:30 – Тържествено монтиране на нови пет тонколони в махалата, за да може всички в селото да празнуват заедно с нас. (Заб.: Да се обадя на военните, понеже предишния път, като ги усилихме докрай, хората помислили, че ни нападат руски изтребители. Пак добре, че нямаше какво да вдигнем във въздуха, че иначе – стана тя…)

15:30 – Бой на журналисти. По възможност – не по главите, понеже там им е слабото място и се сърдят. Евентуално чупене на камери.

16:00 – Гостуване в полицията. Изтъкване, че „за кокошка (пардон – за журналист) няма прошка, за милиони няма закони“. Обяснение, че онези сами са се набили в навалицата.

17:00 – Интервю пред медиите. Да се спомене, че „аз не съм такова момче“, а също и за оня грък, дето орел пуснал костенурка на главата му. Вероятно раните на журналистите са получени по същия начин. (Заб.: Ако има камери, да се покаже пред тях костенурката – тя стои под едно корито на двора.) Обясняване защо имам десет присъди – за всичко са виновни политическите ни противници, понеже оставят вещи без надзор, а и бягат прекалено бавно, когато ги гоня. Обещание да не правя повече така.

17:30 – Прегръдка и снимка с адвокатката ни от БХК пред множеството. Тя да говори там за какви беше ценности, а аз да кимам с глава и да въздишам тежко.

18:00 – Накрая пред медиите – покъртителната история на Минка, разказана от самата нея – как я подмамили да отиде в чужбина да мие чинии, но вместо да я продадат в някой публичен дом, наистина я пратили в един ресторант да чисти съдовете. Рев на цялата рода за излъганото момиче.

19:00 – Среща с екипа ми. Последно предупреждение към Санди Водката да се прекръсти на Санди Рома, иначе да отива в „Атака“. Ние държим на нашите си ценности.

20:00 – Участие в журито на конкурса „Мис Бубамара“ 2015. Да си нося бяла котка и черен котарак. Отново по едно менте за всички в кръчмата. Публично обещание, че на мястото на съборените незаконни къщи ще построим небостъргач с подземен паркинг, пардон – конюшня. Естествено – с общински средства и в него ще настаним цялата махала. Също така – обещание, че ще купим нова мечка на Киро, понеже старата я взели в Белица. Да се подчертае, че и за в бъдеще ще се грижим за препитанието на хората.

21:30 – Малко бой между отделните кланове, за да поддържат форма. Да ми нагласят една маса да се крия под нея.

23:00 – Накрая – викане на Спешна помощ да превърже пострадалите. Ако не дойдат до десет минути – бой и на тях.

После – музика и танци в махалата до зори. Да се усилят новите колони докрай, за да разберат всички, че сме голяма работа. Ако дойдат полицаи – пак бой, но първо да им се вземат пищовите, да не стане някой сакатлък.

Междувременно да говоря с комшията да ожени дъщеря си – на четиринадесет години е вече и до следващите избори ще презрее съвсем. А така – от сватбата – направо пред урните. Ние ще поемем масрафа на човека, а младите ще ги пратим за една седмица на морето – то сега там има намаление, тъкмо да спестим някой лев от партийната каса.

… И най-важното, да не забравя да кажа да напишат на няколко места в селото предизборния ни лозунг – преписахме го от една стара монета, но и сега е актуален:

„Боже, пази България!“