Да ви е сладко!

Posted on 1 min

Веднага след като бяха обявени резултатитe от референдума, Иван Олигархски се почеса по главата и дълбоко се замисли – от следващите избори гласуването ставаше задължително. Това явно налагаше промяна на стратегията; той погледна към празните червени куфарчета в гардероба и си помисли – човек не бива да забравя откъде е тръгнал, но трябва и да е в крак с времето. После се обади в известната агенция „Ъглополовяща“ и поръча проучване на нагласите на народа.

Пондьо Пондев, собственикът на „Ъглополовяща“, реши да не усложнява нещата. Обърна се към жена си и я попита:

„Ти гласува ли последния път, ма?“

„Тц! – отговори съпругата му. – Нали искате да плюскате? Цял ден съм готвила, какви избори?“

За да бъде максимално обективен, Пондьо искаше да пита и децата си, но те бяха някъде на купон. Ето защо той изпрати на Олигархски анализ, според който 47.86% от българските избиратели не са гласували, понеже са били до готварската печка – и сметка за 20 000 лв. Това, социологията, е тънка работа.

Иван Олигархски прочете анализа, нареди да преведат парите, а после извика един, на когото всички викаха Шеф Панчев, и му нареди да създаде партия с подходящите атрибути и насоченост, за да бъде обран и този вот. Като чу за колко зелено става дума, Шефът козирува и заяви, че на него други подправки не му трябвали.

Така се роди партия „Черпак“.

Много хора веднага я припознаха; девизът „Гювеч за всички“ ги спечели завинаги. Даже галено се наричаха един друг „черпаклии“. Много позабравени лица изведнъж почувстваха колко огладнели са за слава и предложиха услугите си за депутати. Шефът обеща да помисли.

Междувременно по утвърдената у нас рецепта бе създадена и младежка секция „Близалка“, като името ясно показваше какъв път за кариера стои пред тях. Даже веднъж на една среща със студенти Шеф Панчев бе попитан – а какво ще стане с нас, след като завършим? И лидерът честно отговори – ще ми ядете ушите, а после обясни какви свински уши умеел да прави – пръстите си да оближеш.

По-възрастните черпаклии членуваха в своята секция „Бански старец“, малцинствата – в „Курбан чорба“, а домакините, заради които започна всичко – в „Загори тенджера“. Кварталните отговорнички ги събираха веднъж месечно – да си разменят по някоя и друга рецепта и да се оплачат от мъжете си.

Естествено, партия „Черпак“ беше лява, ето защо поиска членство в ПЕС. Като чуха, че кандидатите искат здраво да захапят кокала, ПЕС-овете веднага ги признаха за братя и ги приеха. Лично господин Станишев ги прегърна и на ушенце им сподели, че и той, и всичките му колеги дълбоко в душата си били истински черпаклии.

На изборите „Черпак“ спечели със смазващо мнозинство – оказа се, че всички избиратели искали точно на баницата мекото и на работата лекото. А когато след обявяването на резултатите в студиото на телевизията Пондьо Пондев изрази известни опасения за бъдещето на страната („А сега каква каша забъркахме“), баба Пена, депутат от Горно Нанадолнище, профилактично го цапна с тигана по главата и го предупреди да си гледа в канчето и да не наднича на другите в тенджерата – пардон, в стратегията.

Е, впоследствие се оказа, че за да сготвиш нещо, се искали продукти. И тук съвсем случайно новоизбраното правителство реши да възложи доставянето им на господин Олигархски – по цени, определени от самия него. За целта бяха взети съответните заеми – десетина милиарда, нищо работа. Важното е на народа да му е сладко.

Обаче най-много намазаха феновете на ЦСКА – просто не беше възможно отбор с прозвището „чорбарите“ да не стане любимец на властта. Затова им опростиха всички дългове и ги оставиха да се обединяват с когото си искат; говори се, че в момента търсели къща в Банкя за Меси. Сигурно е вярно – друго си е с очите си да видиш тренировка на „бистришките тигри“. Къде ти в Испания такова нещо…

Наскоро обаче премиерът Шеф Панчев изрази известни опасения за бъдещето на политическата ни система – като видели успехите на неговата партия, останалите политици обявили, че всъщност и те били черпаклии, но досега се срамували да си го признаят. Това заличавало идентичността на неговата партия и изобщо май много станали опитващите се да се наредят около казана. Затова щяла да бъде създадена парламентарна комисия, която да изясни кой е истински черпаклия и кой само са прави на такъв.

Така де – в политиката професионализмът е над всичко останало.

Read More

Пепеляшка

Posted on 1 min

(Политкоректна детска приказка)

И така, мили деца – живял някога един ром. Той се прехранвал със събиране на вторични и първични суровини, предимно нощем. С него живеела и малката му дъщеря, която имала алергия към водата и сапуна и затова всички я наричали Пепеляшка.

Ромът имал и съпруга, но тя работела на някаква магистрала във Франция – нещо по пътната маркировка или каквото обикновено работят там нашите хора. Изглежда се е справяла добре, понеже често пращала пари; една нощ обаче задрямал турски тираджия я блъснал и ромът останал вдовец.

Тогава той бързо си направил сметката – парите от суровините едва стигали за ракия, а за хляб не оставало. От друга страна – това дете ще порасне, ще поиска да учи в Кеймбридж, а с какво? И ромът се оженил повторно за една вдовица с две деца, която умеела добре да моли минаващите за помощ и да прибира забравени вещи и пари от джобовете им.

Мащехата от самото начало намразила Пепеляшка, понеже момичето умеело да чете и можело да смята до сто. Ето защо новата му майка не го вземала със себе си да го учи на занаят, а го оставяла по цел ден вкъщи да пази прасето. Пепеляшка много страдала, понеже прасето също имало алергия към водата и миришело доста специфично.

А махалата се управлявала от цар Спиро. Един ден той извикал сина си принц Наско и му рекъл: „Абе, я се виж какъв дангалак си станал? Шестнайсет навърши вече и още не си женен. Стар ерген ли ще оставаш?“ А после наредил да се организира чалга парти, за да може синът му да си избере булка.

Като чули за партито, децата на мащехата много се зарадвали и веднага облекли новите си рокли и почнали да се мажат с червило и белило. Е, дъщерята малко се сепнала и попитала: Батко, ами ти къде? Но братът й обяснил за европейските ценности и че не се знае принцът от кой бряг е. Длъжен бил поне да опита. После се качили на семейния голф и заминали.

А Пепеляшка останала вкъщи разплакана – едно, че ще изтърве принца и друго, понеже се носел слух, че на партито ще пее Софи Маринова. В този миг в къщата влязла нейната кръстница, която гледала на кафе и на ръка, много познавала бъдещето и дори си падала малко магьосница. Като чула за проблема, тя сритала прасето да не й пречи, а после пратила Пепеляшка да откъсне една тиква от двора на българите отсреща, но да внимава да не я видят. Когато момичето се върнало, кръстницата докоснала с вълшебното си цигаре тиквата и тя се превърнала в двайсетгодишно БМВ, много тунинговано. После докоснала прасето и то се превърнало в дебела мутра, а остатъците от кал по него – в прекрасни цветни татуировки. След това обяснила: „И да внимаваш да не се заблееш някъде, понеже магията важи само до полунощ. Ако объркаш нещо, на връщане ще яздиш прасето.“ И й пожелала късмет.

Пепеляшка отишла точно в разгара на партито, когато принц Наско вече бил малко отегчен и нервно обяснявал на баща си: „Ама тате, то и в зоопарка няма толкова маймуни на едно място… Не ги ща. Дай да прескочим до Индия да видим някоя принцеса там…“ – И изведнъж замлъкнал, понеже видял Пепеляшка. Влюбил се веднага до уши, а главата му се замаяла като от двеста грама уиски менте. Веднага отишъл при нея и започнал интелектуален разговор – а ти гледала ли си „Бяла котка, черен котарак“, а можеш ли да четеш, а как намираш бати Гойко в амплоато на вожд…? Все такива едни сложни неща, но Пепеляшка не се смутила, а директно го попитала какво мисли за Паулу Коелю? (У тях тоалетната била на двора, баща й не искал да дава пари за специална хартия и ползвали вестници, та момичето оттам го знаело.) Принцът останал с отворена уста – откъде тази красавица знае името на добермана му? И решил, че това е Съдбата.

Само че в този миг Пепеляшка зърнала мобилния му телефон, разбрала, че закъснява и понеже не й се яздело прасе, хукнала към къщи. Но в бързината загубила едната си маратонка.

…Принцът вехнел от любов, вечер слагал маратонката под възглавницата си, а сутрин палел мерцедеса и обикалял махалата с охраната си. Спирали пред всяка барака и карали обитателите й да мерят.

(Сега някой ще се заяде – ама нали принцът си говорел с Пепеляшка, защо просто не погледнел, а разнасял някаква маратонка? Обяснявам – така е по-фолклорно, пък и не забравяйте алергията – кой ще тръгне да се мие ей така, ако няма парти? И всички момичета изглеждали еднакви.)

Накрая обаче принцът случайно чул грухтене, което му напомнило звука от мотора на старо БМВ, влязъл и… намерил любовта си. А когато по-големият брат се разплакал от завист, Наско го успокоил и му казал, че има и принцове с друга ориентация. Важното е човек да вярва и да се надява.

Принцът и Пепеляшка се оженили и им се народили много ромчета – за радост на махалата и за яд на българите отсреща, които само за осигурителната си система мислят.

И което е по-лошо, хич не вярват в приказки.

Read More