(Политкоректна детска приказка)
И така, мили деца – живял някога един ром. Той се прехранвал със събиране на вторични и първични суровини, предимно нощем. С него живеела и малката му дъщеря, която имала алергия към водата и сапуна и затова всички я наричали Пепеляшка.
Ромът имал и съпруга, но тя работела на някаква магистрала във Франция – нещо по пътната маркировка или каквото обикновено работят там нашите хора. Изглежда се е справяла добре, понеже често пращала пари; една нощ обаче задрямал турски тираджия я блъснал и ромът останал вдовец.
Тогава той бързо си направил сметката – парите от суровините едва стигали за ракия, а за хляб не оставало. От друга страна – това дете ще порасне, ще поиска да учи в Кеймбридж, а с какво? И ромът се оженил повторно за една вдовица с две деца, която умеела добре да моли минаващите за помощ и да прибира забравени вещи и пари от джобовете им.
Мащехата от самото начало намразила Пепеляшка, понеже момичето умеело да чете и можело да смята до сто. Ето защо новата му майка не го вземала със себе си да го учи на занаят, а го оставяла по цел ден вкъщи да пази прасето. Пепеляшка много страдала, понеже прасето също имало алергия към водата и миришело доста специфично.
А махалата се управлявала от цар Спиро. Един ден той извикал сина си принц Наско и му рекъл: „Абе, я се виж какъв дангалак си станал? Шестнайсет навърши вече и още не си женен. Стар ерген ли ще оставаш?“ А после наредил да се организира чалга парти, за да може синът му да си избере булка.
Като чули за партито, децата на мащехата много се зарадвали и веднага облекли новите си рокли и почнали да се мажат с червило и белило. Е, дъщерята малко се сепнала и попитала: Батко, ами ти къде? Но братът й обяснил за европейските ценности и че не се знае принцът от кой бряг е. Длъжен бил поне да опита. После се качили на семейния голф и заминали.
А Пепеляшка останала вкъщи разплакана – едно, че ще изтърве принца и друго, понеже се носел слух, че на партито ще пее Софи Маринова. В този миг в къщата влязла нейната кръстница, която гледала на кафе и на ръка, много познавала бъдещето и дори си падала малко магьосница. Като чула за проблема, тя сритала прасето да не й пречи, а после пратила Пепеляшка да откъсне една тиква от двора на българите отсреща, но да внимава да не я видят. Когато момичето се върнало, кръстницата докоснала с вълшебното си цигаре тиквата и тя се превърнала в двайсетгодишно БМВ, много тунинговано. После докоснала прасето и то се превърнало в дебела мутра, а остатъците от кал по него – в прекрасни цветни татуировки. След това обяснила: „И да внимаваш да не се заблееш някъде, понеже магията важи само до полунощ. Ако объркаш нещо, на връщане ще яздиш прасето.“ И й пожелала късмет.
Пепеляшка отишла точно в разгара на партито, когато принц Наско вече бил малко отегчен и нервно обяснявал на баща си: „Ама тате, то и в зоопарка няма толкова маймуни на едно място… Не ги ща. Дай да прескочим до Индия да видим някоя принцеса там…“ – И изведнъж замлъкнал, понеже видял Пепеляшка. Влюбил се веднага до уши, а главата му се замаяла като от двеста грама уиски менте. Веднага отишъл при нея и започнал интелектуален разговор – а ти гледала ли си „Бяла котка, черен котарак“, а можеш ли да четеш, а как намираш бати Гойко в амплоато на вожд…? Все такива едни сложни неща, но Пепеляшка не се смутила, а директно го попитала какво мисли за Паулу Коелю? (У тях тоалетната била на двора, баща й не искал да дава пари за специална хартия и ползвали вестници, та момичето оттам го знаело.) Принцът останал с отворена уста – откъде тази красавица знае името на добермана му? И решил, че това е Съдбата.
Само че в този миг Пепеляшка зърнала мобилния му телефон, разбрала, че закъснява и понеже не й се яздело прасе, хукнала към къщи. Но в бързината загубила едната си маратонка.
…Принцът вехнел от любов, вечер слагал маратонката под възглавницата си, а сутрин палел мерцедеса и обикалял махалата с охраната си. Спирали пред всяка барака и карали обитателите й да мерят.
(Сега някой ще се заяде – ама нали принцът си говорел с Пепеляшка, защо просто не погледнел, а разнасял някаква маратонка? Обяснявам – така е по-фолклорно, пък и не забравяйте алергията – кой ще тръгне да се мие ей така, ако няма парти? И всички момичета изглеждали еднакви.)
Накрая обаче принцът случайно чул грухтене, което му напомнило звука от мотора на старо БМВ, влязъл и… намерил любовта си. А когато по-големият брат се разплакал от завист, Наско го успокоил и му казал, че има и принцове с друга ориентация. Важното е човек да вярва и да се надява.
Принцът и Пепеляшка се оженили и им се народили много ромчета – за радост на махалата и за яд на българите отсреща, които само за осигурителната си система мислят.
И което е по-лошо, хич не вярват в приказки.
View the original here: