Веднага след като бяха обявени резултатитe от референдума, Иван Олигархски се почеса по главата и дълбоко се замисли – от следващите избори гласуването ставаше задължително. Това явно налагаше промяна на стратегията; той погледна към празните червени куфарчета в гардероба и си помисли – човек не бива да забравя откъде е тръгнал, но трябва и да е в крак с времето. После се обади в известната агенция „Ъглополовяща“ и поръча проучване на нагласите на народа.
Пондьо Пондев, собственикът на „Ъглополовяща“, реши да не усложнява нещата. Обърна се към жена си и я попита:
„Ти гласува ли последния път, ма?“
„Тц! – отговори съпругата му. – Нали искате да плюскате? Цял ден съм готвила, какви избори?“
За да бъде максимално обективен, Пондьо искаше да пита и децата си, но те бяха някъде на купон. Ето защо той изпрати на Олигархски анализ, според който 47.86% от българските избиратели не са гласували, понеже са били до готварската печка – и сметка за 20 000 лв. Това, социологията, е тънка работа.
Иван Олигархски прочете анализа, нареди да преведат парите, а после извика един, на когото всички викаха Шеф Панчев, и му нареди да създаде партия с подходящите атрибути и насоченост, за да бъде обран и този вот. Като чу за колко зелено става дума, Шефът козирува и заяви, че на него други подправки не му трябвали.
Така се роди партия „Черпак“.
Много хора веднага я припознаха; девизът „Гювеч за всички“ ги спечели завинаги. Даже галено се наричаха един друг „черпаклии“. Много позабравени лица изведнъж почувстваха колко огладнели са за слава и предложиха услугите си за депутати. Шефът обеща да помисли.
Междувременно по утвърдената у нас рецепта бе създадена и младежка секция „Близалка“, като името ясно показваше какъв път за кариера стои пред тях. Даже веднъж на една среща със студенти Шеф Панчев бе попитан – а какво ще стане с нас, след като завършим? И лидерът честно отговори – ще ми ядете ушите, а после обясни какви свински уши умеел да прави – пръстите си да оближеш.
По-възрастните черпаклии членуваха в своята секция „Бански старец“, малцинствата – в „Курбан чорба“, а домакините, заради които започна всичко – в „Загори тенджера“. Кварталните отговорнички ги събираха веднъж месечно – да си разменят по някоя и друга рецепта и да се оплачат от мъжете си.
Естествено, партия „Черпак“ беше лява, ето защо поиска членство в ПЕС. Като чуха, че кандидатите искат здраво да захапят кокала, ПЕС-овете веднага ги признаха за братя и ги приеха. Лично господин Станишев ги прегърна и на ушенце им сподели, че и той, и всичките му колеги дълбоко в душата си били истински черпаклии.
На изборите „Черпак“ спечели със смазващо мнозинство – оказа се, че всички избиратели искали точно на баницата мекото и на работата лекото. А когато след обявяването на резултатите в студиото на телевизията Пондьо Пондев изрази известни опасения за бъдещето на страната („А сега каква каша забъркахме“), баба Пена, депутат от Горно Нанадолнище, профилактично го цапна с тигана по главата и го предупреди да си гледа в канчето и да не наднича на другите в тенджерата – пардон, в стратегията.
Е, впоследствие се оказа, че за да сготвиш нещо, се искали продукти. И тук съвсем случайно новоизбраното правителство реши да възложи доставянето им на господин Олигархски – по цени, определени от самия него. За целта бяха взети съответните заеми – десетина милиарда, нищо работа. Важното е на народа да му е сладко.
Обаче най-много намазаха феновете на ЦСКА – просто не беше възможно отбор с прозвището „чорбарите“ да не стане любимец на властта. Затова им опростиха всички дългове и ги оставиха да се обединяват с когото си искат; говори се, че в момента търсели къща в Банкя за Меси. Сигурно е вярно – друго си е с очите си да видиш тренировка на „бистришките тигри“. Къде ти в Испания такова нещо…
Наскоро обаче премиерът Шеф Панчев изрази известни опасения за бъдещето на политическата ни система – като видели успехите на неговата партия, останалите политици обявили, че всъщност и те били черпаклии, но досега се срамували да си го признаят. Това заличавало идентичността на неговата партия и изобщо май много станали опитващите се да се наредят около казана. Затова щяла да бъде създадена парламентарна комисия, която да изясни кой е истински черпаклия и кой само са прави на такъв.
Така де – в политиката професионализмът е над всичко останало.
Read this article: