Месец: март 2013

На 30.03.2013 г. стартира първото национално турне

– Ало, това нали е Телефонът на доверието?
– Да, същият. Моля, споделете проблема си и ние ще се опитаме да ви помогнем.
– Ами, ще помогнете вие… Да не сте магьосници?
– Не, аз лично съм дипломиран психиатър, но доколкото мога… Какво ви безпокои?
– Ще ми стигне ли нафтата?
– Имате предвид, че се отоплявате с течно гориво и се боите, че няма да изкарате до края на зимата?
– Не бе! Ще се паля, а имам само пет литра. Ще стигнат ли?
– Извинете, бихте ли повторили? В какъв смисъл ще се палите?
– В тоя, дето го дават по телевизията. Викат му „самозапалване”. Смятам да си драсна клечката утре на площада.
– Разбирам… Липсва ви внимание от страна на околните и по този начин искате да ги накажете, а също и да спечелите популярност. Малко като Херострат, обаче ако си спомняте историята, той запали друго…
– Не бе, докторе! Ще се паля, понеже съм отчаян. Нямам пари, нито жена, нито работа. Само един стар голф, от който източих последната нафта.
– Аз лично бих препоръчал бензин – по-екологично е – но във вашата ситуация… Обаче имайте предвид, че от изгарянето много боли. Дали не е по-добре да се гръмнете?
– Нямам пари нито за пистолет, нито за патрони.
– Е, да, вярно. А въже имате ли? Например, жена ви на какво простираше?
– На телта пред блока.
– Да, с тел не става – трябват клещи, може да се одерете и т.н. Но ако човек много го иска, все ще намери отнякъде едно въже… Обаче искате ли да се върнем малко назад? В смисъл – да поговорим за мотивацията ви.
– Нямам мотивация да живея.
– А, имате, имате, обаче е отрицателна. Вие не просто не искате да живеете, вие определено искате да умрете.
– Докторе, нещо не можах да схвана разликата.
– Не сте дипломиран специалист, затова. Няма значение. Значи, казвате – нямате пари?
– Никакви.
– Е, и аз нямам, обаче не се паля… То ако имах, сега щях да си седя в някой луксозен бар и да си пия уискито, вместо цяла нощ да разговарям с разни малоум… искам да кажа – да помагам на хората.
– Вашата работа не е ли доброволна?
– Да, бе – напълно. Обаче ако главният лекар научи, че не искаш да участваш доброволно… Малко е луд, знаете. Дългогодишното общуване с определен тип пациенти почва да си казва думата. Но мисълта ми беше – и аз нямам пари като вас. Ако не бяха извънредните дежурства, не зная дали щях да съм в състояние да си платя тока.
– На мен ми го спряха отдавна.
– Разбирам. Вероятно не сте циганин?
– Не, не съм.
– Е, нищо. Само не започвайте да се комплексирате, че трудно се лекува. Просто исках да отбележа, че на тях не им го спират.
– Не съм циганин.
– Жалко, щяхме да имаме един проблем по-малко. Всъщност, може би дори повече от един. Споменахте, че сте безработен, нали? Обаче май няма програма за насърчаване заетостта на мнозинството…
– Няма.
– Да, това с безработицата и парите е сериозен проблем, но според мен не си струва заради него да се палите. Ето, аз например имам работа, но ако ви кажа каква ми е заплатата, ще ми се смеете.
– Няма.
– А, те всички така обещават, но после се смеят. Няма да ви кажа.
– Но мен жена ми ме напусна.
– Щастливец! А моята не иска… Седи си в къщи и цяла вечер ми мърмори колко малко съм изкарвал, колко загубена била навремето да се омъжи за психиатър… Впрочем, тя и сега си е загубена, но това между нас. Няма как да й го кажа директно – двете с тъщата ме гледат като разярени лъвици. Добре че са дежурствата, че понякога направо не се издържа в къщи.
– Ами разведи се, бе докторе!
– Няма начин – апартаментът е неин. В къщи лудница, на работа лудница… Психодиспансер де, но все тая.
– А защо не си смените работата?
– Понеже съм на петдесет и пет години и разбирам само от психиатрия. Нощен пазач ли да стана? Пък то и там не плащат много.
– Но поне няма непрекъснато да се разправяте с луди…
– А, няма. На моите поне съм им свикнал – а знаете ли какво е на улицата сега? Но понякога нощем сънувам, че съм митничар – или поне депутат…
– Потискате мечтите си?
– Е, старая се да не ги оставям да станат прекалено натрапчиви, но е трудно. На моменти всичко ми изглежда толкова безнадеждно, че…
– Не си струва, докторе. Всичко преминава.
– За момента виждам само как преминава животът ми – тъжно и безсмислено. Впрочем, вие от какво се оплаквахте?
– Мислех да се самозапаля, но се отказах.
– Мен ако ме питате, подобна смяна на настроенията не е добър признак, но вие най-добре си знаете. Обаче май споменахте за някакви пет литра нафта?
– Да, тук са, в една пластмасова тубичка. Ако карате дизел, мога да ви ги подаря.
– А, не – аз съм на газ…когато мога да си я позволя. Но по-добре си запазете нафтата – от изгаряне наистина много боли. То и пистолет нямате…

…Обаче, дали все пак не бихте могли да ми услужите с едно въже?

It’s that time of year again! Cult of Mac Deals has partnered with 6 of the world’s finest indie gamer developers to bring you The Name Your Own Price Gamer Bundle.

You pay what you want for three different games that will keep you gaming for hours on end including: The Journey Down, Aztaka, and iBomber Defense. And if you pay more than the average price, you’ll also receive Spades of Time, SpaceChem, and Cubemen.

We’ve chosen three charities, Child’s Play Charity, World Wildlife Fund, and Creative Commons, that we believe make a significant positive impact across the globe. 10% of your entire purchase will go to help one of three charities of your choice: Child’s Play Charity, World Wildlife Fund, and Creative Commons. You get to help choose which charity raises the most!

After purchasing, you’ll get instant access to the full-version of games right from your account using Steam. Support some of the world’s best Indie developers and pay what you want for their finest work. Remember, they’ve worked hard to build these apps – pay a price you feel represents their efforts.

Here are the games available in The Name Your Own Price Game Bundle:

Blades of Time: With a host of colorful characters, eye-popping visual appeal, tons of treasure and a huge variety of combat skills to master, Blades of Time will bring just as much fun and satisfaction both to gamers that are new to the action adventure genre and to experienced players. SpaceChem: Take on the role of a Reactor Engineer working for SpaceChem, the leading chemical synthesizer for frontier colonies. Construct elaborate factories to transform raw materials into valuable chemical products and try to master the challenges all at the same time! Cubemen: Cubemen is a fast paced, action packed, original 3D Tower Defense game that mixes TD and RTS in the most exciting way possible! Get ready for some crazy Cubemen action because endless battling into the wee hours of the morning await. iBomber Defense: iBomber Defense combines classic tower defense gameplay with the intense action and strategy of the original iBomber games. You’re on a mission to keep enemies at bay all over the world using a variety of weapons and tactics, from rattling machine guns, explosive cannons and awesome anti-aircraft artillery. Aztaka: In this gorgeous hand-painted world you’ll play Huitzilo, heir of the Sun God, able to wield both spear and spell to restore prosperity to the Aztec Empire. You’ll explore a fresh universe, find hidden treasures, and solve fun puzzles! The Journey Down – Chapter 1: In a shady corner of Kingsport Bay, at the outskirts of St Armando, Bwana and his trusted sidekick Kito struggle to make ends meet at their run-down gas station. Little do you know that you’re about to be thrown into a spine-tingling adventure that will take you far from home and right into a twisted plot of danger. The Journey Down is a classic point-and-click saga with a black African twist. Get ready to embark on an epic journey of laughs and brainteasing adventure!

The total value of this bundle is $62, but thanks to Cult of Mac Deals you can name your own price. And as long as you beat the average price you’ll get all 6 apps for that one low price – the low price of your choosing!

So head over the Cult of Mac Deals page now and name your own price today!

[subscribebutton]deals[/subscribebutton]

Related Stories

Build Beautiful Websites With CoffeeCup Web Editor And Themes Pack [Deals]Ending Soon: The Coding For Beginners Course [Deals]Design On With The Endless Designer Toolkit [Deals]Become A Certified Developer With The Ultimate Python Programming Course [Deals]The Name Your Own Price Indie Gamer Bundle Lets You Pay What You Want for 6 Games

Когато научихме, че за пореден път не искат да ни приемат в Шенген, всички направо подскочихме; а после се посъветвахме и решихме, че и нашето Горно Нанадолнище е длъжно да даде всичко от себе си за бъдещето на нацията. Тоест, да се огледаме и да променим всичко съгласно световните стандарти.

Започнахме с бизнеса. При нас той обхваща кооперацията и гумаджийницата на Бай Пешо. С кооперацията лесно – сложихме 40% жени в Управителния съвет (то добре че кмета има голяма рода), закачихме някой и друг мотивиращ плакат при кравите и въведохме дрес-код за доячките. Обаче спешно направеният одит в гаража на Бай Пешо разкри страшна картина – оказа се, че той нямал МИСИЯ! А за стратегия и политика по качеството изобщо да не споменавам. Та – поговорихме с човека, обяснихме му това-онова, помогнахме му – и след седмица на вратата на гаража вече бе написано с големи букви: „Да осигурим изконното човешко право на придвижване и пътешествия – чрез по-качествено вулканизиране на лепенките”.

После се сетихме, че не сме много добре и с езиците – както бе казал някой за едни други, говорим на немски (а също на английски, френски, испански и т.н.) само с конете си. Затова спешно организирахме в читалището вечерни курсове. Водеше ги Кирчо, който имаше в паспорта си черни печати от почти всички европейски държави. Резултатите не закъсняха – месец по-късно вече бе нещо обичайно да се чуе „О-ля-ля, какви гранд тикви са станали! Вундербар!” или „Уау, овцете пак влязоха в люцерната, карамба!”

Малко по-трудно бе с бездомните кучета – у нас псета под път и над път, всички да излезем, пак не можем ги излови. Но тук кметът се намеси и обясни, че важното било да създадем Дружество за защита – а то хайванчетата кой ще ги брои? Послушахме го, назначихме там булките и пратихме поздравително писмо на Бриджит Бардо.

Бяхме чували, че в Европа много държали на човешките права като цяло и на тези на малцинствата в частност. Ето защо регистрирахме Селски Хелзинкски Комитет (СХК), който там да… отчита дейност. Оглави го, естествено, Жоро Серсема – той беше известен с навика си все да наднича в чуждите дворове и да дава акъл на хората какво да правят. Тоест, бе дълбоко загрижен за съдбата на човечеството.

Отначало Жоро и хората му се съсредоточиха само върху правата на малцинствата и по-специално върху колибата на Манго (други в селото не се броят за малцинства или поне не се опитват да правят капитал от това). Та, оказа се – Манго бил безработен, т.е. – лишен от правото на труд. Някой се обади, че в кооперацията търсят човек да чисти обора, но Жоро веднага го скастри – значи, понеже Манго е циганин, най-мръсната работа все за него? Какво като нямал основно образование – някои шефки на агенции станаха с фалшиви дипломи, ама нали – за калинки може, а за прасе… тоест, за роми – не може?

Но нямаше как – търпяхме Жоро и глупостите му, за да не ни помислят в Европа за диваци и варвари. Обаче накрая той наистина прекали – поиска да поемем историческата вина, че преди пет години сме били обрали два бостана на съседното село. Е, вярно е, но пък малко преди това те ни биха на футбол с измислена дузпа, та – зъб за зъб, око за око. Но Господ си знае работата – отишъл Жоро при Манго да провери дали последният случайно не е лишен и от правото да посещава театър и балет – и се върнал без часовник. Е, може да го е загубил по пътя, кой знае – но часовникът беше „Ролекс”, като на владика, бяха му го изпратили от чужбина за добри резултати в защитата на човешките права. След тази случка усърдието на СХК видимо намаля.

Та – седим си сега в кръчмата и анализираме – индустрията оправихме, кучетата оправихме, малцинствата оправихме, жените оправихме (в смисъл на реализация де, някой да не си помисли нещо неприлично), езици научихме… Останаха само някои дреболии – една клечка да вземеш от гората, първо мушкаш нещо в джоба на горския, ако случайно оставиш колата си пред къщата на кмета, после я намираш изпотрошена, често нямаме пари дори за хляб, но в сравнение с всичко останало това не са толкова важни неща.

…Но покрай цялата тази кампания се случи нещо неочаквано – Ченко Чеха прекръсти кръчмата си на „Шенген” и вече не пуска в нея хора, които смятат да пият на вересия или да изпросят една цигара от някого.

Странна работа…

This article is from –  The Simple Solution To Keep Any iPhone Cable From Fraying [Image]

View original article –  The Simple Solution To Keep Any iPhone Cable From Fraying [Image]

Visit link:   The Simple Solution To Keep Any iPhone Cable From Fraying [Image]