ДНЕВНИКЪТ НА ОБИКНОВЕНИЯ АМЕРИКАНЕЦ
Днес станах рано, в 6:00 часа. Събуди ме отново съседът – той е ветеран от войната във Виетнам, по цяла нощ сънува как от хеликоптера обстрелва джунглата, а като се събуди, хваща косачката. Твърди, че звукът бил същият и май не лъже.
Съседът отдавна е пенсионер и си отспива през деня, а ние работим. Ето защо го помолихме да си играе на война пред компютъра, а той ни прати на едно точно определено място. Оплакахме се в полицията, но дежурният офицер ни обясни, че освен ветеран, човекът бил цветнокож, хомосексуалист, с наднормено тегло и без едно ухо. Знаели ли сме какво означава четворна дискриминация? Знаехме, затова купихме бутилка уиски, занесохме я на съседа и му се извинихме.
Извадих шевролета от гаража, минах през квартала и излязох на магистралата. Там вдигнах максимално разрешената скорост, но след малко фордът пред мен изведнъж наби спирачки и после тръгна назад. В последния миг преди удара чух вик на непознат език, който звучеше примерно като: „Пешоу, май пак объркахме пътя!…“
Обясних на полицията всичко, а те ме попитаха дали случайно не съм пиян и кога за последен път съм вземал наркотици. После се извиниха на двамата мъже със славянска външност от форда, а аз обещах да поема щетите, за да не се стига до съд.
В службата босът ме попита защо чак сега идвам на работа – от Европа ли съм пътувал толкова време? Опитах се да си спомня къде е този щат, но не успях. Вместо това започнах да обяснявам как едни идиоти са карали на заден по магистралата, но шефът ми каза да не си измислям глупости и ме прати да работя.
На вратата на офиса почти се сблъскахме с една колежка. Аз се отдръпнах да й дам път, а тя изкрещя, че съм бил сексист, смятал съм я за непълноценна и щяла да ме съди. Наложи се бързо да я изблъскам с рамо, след което тя се успокои и спомена, че вечерта била свободна.
На обяд колегите споменаха, че в Европа едни се биели – руснаци и украинци или само украинци, не разбрах добре. Не бях ги чувал тези индиански племена и реших по-късно да попитам някого.
Вечерта заведох колежката на ресторант. Тя се оказа много културна и ерудирана жена, беше ходила на концерт и слушала трета симфония на Достоевски. За украинците не беше чувала, но руснаците ги познаваше и каза, че те се разхождали с мечки по улиците и свирели на балалайки. Реших, че това явно са много сурови хора и сигурно ще победят.
По едно време колежката ме попита не искам ли да пия едно уиски с нея у тях, аз се съгласих и отидохме. Но след като изпразнихме чашите, главата ми се завъртя и повече не помня нищо.
Но уискито беше двойно, цели петдесет грама…
ДНЕВНИКЪТ НА ОБИКНОВЕНИЯ БЪЛГАРИН
Днес станах както обикновено, в 6:00 часа. И както обикновено – събуди ме къртачът на комшията Ставри. Той е ветеран от Строителни войски, всяка нощ сънува, че е на обекта, а на сутринта почва да разбива нещо. Твърди, че така се поддържал в кондиция.
Оплакахме се в общината, а оттам ни пратиха на едно точно определено място – Бай Ставри бил баджанак на един братовчед на кмета и изобщо – защо клеветим добрия човек?
Отидох да извадя голфа от гаража, но стрелката за горивото беше почти на нулата и се отказах. Вярно, напоследък дизелът поевтиня, но аз имам един селски – машинист в БДЖ и той ми е обещал…Така че реших да почакам.
На вратата на автобуса се сблъскахме с една млада дама и тя ме нарече „селянин“ и „говедо“. Мислех да й прасна един, по като се вгледах – мацката доста засукана. Извиних се, казах й, че ми напомня манекенките от Фешън чанел и си чукнахме среща за вечерта.
На работа пуснах струга, сложих един дълъг вал да се стърже и отворих вестника. Значи, тези руснаци и украинци продължават да се лигавят и не искат да се степат като хората. То сега и без това мачове няма по телевизията, поне малко кьотек да видим. Пък кой бил крив и кой прав – каквото сабя покаже.
И гърците – унизени били. Абе, аланкоолу, мен цял живот ме правят на маймуна и си трая, а той не можел да си позволи бензина за третата кола и дай сега да оревем света! Глезотии, но главната идея – някой да ни дава, а ние да не връщаме – ми хареса. Понеже и аз дължа едни пари на банката, та защо не взема да се почувствам унизен, като искат да им ги върна?
После мина собственикът и аз му се оплаках, че стоманата е много твърда и не се стърже лесно. То не че знам каква трябва бъде, но онова конструкторче минала седмица ме обвини, че не съм можел да чета чертежи – мен, дето му изкарвам заплатата. Нека сега обяснява на шефа защо е избрал точно тази стомана – собственикът е завършил Техникум по обществено хранене и голям майтап ще падне.
Вечерта заведох мацката да хапнем в Макдоналдс (в ресторанта много скъпо!) и тя се оказа много интелигентна жена – веднъж дори ходила на изложба на Чайковски. Помолих я за мнението й за конфликта в Украйна и тя обясни, че нещата били пред развръзка – скоро на Абрамович щяло да му писне и той щял да закара яхтата си в Азовско море, а после да обстреля лошите с празни бутилки от шампанско. Казала й го нейната фризьорка, а тя знаела всичко.
После я заведох да изпием по една водка в къщи, но мацката цапна три чаши една след друга, бутилката свърши и тя си тръгна.
Почувствах се унизен почти колкото гърците…
Link to article: