Събират се значи едни хора в западната част а континета и почват да си хортуват – пак социалистите спечелиха, сега ще вдигнат данък печалба, синдикатите беснеят над бащина ни фирма, заплатите растат – не е живот това. Я да вземем да преместим някое производство в онази зона, която някога се наричаше Вторият свят? Така де – и там са европейци, споделят същите ценности като нас, вече не си честитят банята и т.н.
И го преместват.
За да не обидим неволно някоя приятелска нация, ще наричаме инвеститорите просто „кръстоносците”. Пък и там са само едни рицари – не ти е работа.
Кръстоносците правят необходимите изчисления и решават, че след шестата година заводът им тук трябва да е на печалба. Да речем – 10%. Практиката от собствената им страна показва, че това е напълно възможно.
…Нека приемем, че кръстоносците са от стара коза ярета и знаят на кого и как да благодарят и дори са приготвили необходимите за целта пликове; тогава прословутата ни бюрокрация им прави път, а след година комините на завода вече пушат, за радост на местните екоинспектори, които също очакват пликове. Но важното е, че след още една година производството тук е вече на печалба, при това – около 50 %.
Ами сега? От една страна – добре, от друга – хаос. Планирано е на шестата година, но някой почнал така – урбулешката – и хоп, още на втората? Тоест – ние на умеем да планираме или какво? Пък и в техните собствени страни още при 15% печалба идват едни хора да проверят как аджеба стават тези работи и този бял прах наистина ли е за пране…?
(Естествено, всяко дете може да обясни за срамно ниската цена на труда у нас, за пародията, наречена „синдикати” или за т.нар. „Инспекция по труда”, за която някои твърдят, че съществувала. Малко като бялата лястовица според мен.)
Но кръстоносците не са деца и веднага решават, че нещата трябва да се сложат под контрол. За целта започват да въвеждат различни авангардни системи за управление.
Обикновено се започва с 5S. Вярно, че до този момент заваръчният цех е бил по-мръсен от аптека. Почистват го. Разчертават пода в седем цвята. Мотокарът върви по червената пътека, работниците отиват да обядват по синята, а до тоалетна – по зелената, спират да отдъхнат на жълтата и т.н. Все повече време се отделя на подреждането, но понеже има и несъзнателни индивиди, всеки ежедневно прави одити на колегите си. Всички коват и боядисват, цехът става малко по-привлекателен, но печалбата спада на 40%.
След това се контролира спазването на технологията, не само от тези, на които това им е работата, а от всички. Счетоводителката проверява дали се използват подходящите електроди, а ИТ-мениджърът сравнява цвета на флюса. Партньорите са впечатлени, а печалбата пада на 30%.
После се започва борба с дикриминацията и на ключови постове се издигат хора, само защото са жени или се мислят за жени. Когато някой донася на шефа, че Драган сутринта половин час гледал през прозореца как Пенка се опитвала да паркира, наказват последния. Пенка притежава богат душевен мир и за нея загубеното време не е приоритет. Ако има нещо неотложно, ще го свършат колегите.
И печалбата вече е 20%.
Накрая се въвежда някоя система, целяща да обедини персонала и да го върне в ранното християнство. Например – Иван е супевайзор и има прекрасни подчинени. Стоян също е супервайзор, но е доста груб с хората и те напускат. Тогава Стоян трябва да отиде при Иван и да му поиска хора (а не примерно да си назначи нови). И Иван е длъжен да даде най-добрите си хора, за да може колегата му спокойно да продължи да ги нагрубява и те да напускат. А как Иван ще намери нови работници, системата не казва.
Апропо, няма нищо измислено, прилага се в някои фирми.
А печалбата вече е нула, още на четвъртата година. Само че – кой знае защо – тя остава такава и през петата, а после се трупат загуби. Защо ли?
Как защо – понеже на изток живеят диваци, които трябва да върнем в лоното на цивилизацията с проверените от нас методи. Същите методи, в резултат на прилагането на които не искаме да инвестираме в собствените си страни.
Но пък такава е тежката съдба на цивилизатора.
Read this article: