– Ало, господин началник! Сержант Петров от КАТ на телефона. Извинявайте че така, след полунощ, но казахте при извънредна ситуация да звъним направо на вас…
– Да бе, но то при вас на всяко дежурство все по нещо извънредно се случва… Казвайте!
– Ами тук при нас има една мечка и…
– Къде – в патрулната кола?
– Не, не – под дървото.
– Какво дърво?
– На което сме се качили с колегата Иванов. Мечката е долу, гледа към нас и ръмжи лошо.
– И откъде се взе този звяр?
– Ами седяхме си ние с колегата Иванов в патрулката и си слушахме радиото и радара. После изведнъж по шосето се зададе нещо тъмно и голямо. „Този е без фарове – извика колегата и изскочи навън – Сега ударихме кьоравото”. Обаче се оказа мечка.
– Каква мечка?
– Една такава голяма, кафява…
– Има си хас да е била металик! Кафява ще е, естествено. И вие какво направихте?
– Ами Иванов бързо се качи на най-близкото дърво и й извика да се маха. Тя обаче не го послуша и дойде при мен – радарът тъкмо писукаше и може да я е привлякъл. Тогава аз също се качих на дървото, за да видя добре ли е колегата.
– А нямате ли оръжие? Стреляйте във въздуха!
– Да, че после мечката да се ядоса и да ни такова…изяде. А пушка нямаме.
– Каква пушка, мечките са защитени от закона. То затова няма смисъл да викаме и ловната дружинка де. Пък и то там – кметът, заместниците му, цветът на местния бизнес – един случаен човек няма. Не можем да рискуваме.
– Ами онези, Защитниците? Дето събират мечките и ги карат в Белица?
– Тях може. Обадете ми се след половин час, ще видя какво мога да направя.. И в никакъв случай не слизайте от дървото!
– А, няма, няма…
– Ало, господин началник? Сержант Петров се обажда, оня с мечката. Има ли някакъв шанс?
– А, да бе… Виж сега – говорих с хората и те казаха, че прибирали само танцуващи мечки. Вашата танцува ли?
– В момента не.
– По принцип, питам. Я й изпей нещо и провери.
– Какво да пея?
– Е, някоя чалга там. „Нашата полиция ни пази” недей, че вземе наистина да ви изяде. „Я елате пиленца при батко”… или меченца там… И се обади да докладваш.
– Ало, господин началник? Петров с мечката е. Не танцува.
– Ама изобщо?
– Да – само ръмжи и ни гледа още по-лошо.
– А така… Ами сега? А, сетих се – ще се обадя на бай Асан. Помните ли го? Дето го пазехте, докато купуваше на изборите гласове за нашите. Да я прибере и да я научи да танцува и после – в Белица. Вие засега стойте на дървото, когато бай Асан свърши и Защитниците я приберат, ще ви се обадя да слезете.
– Ама…
– Няма „ама”! Вече имам двама пострадали от скъсано въже, докато се опитвали да изтеглят с патрулката закъсал тир, един полузадушен от прах при спор с водач „този пожарогасител посмъртно няма да проработи”, сега и изядени от мечка…Не, стойте си там на клоните и ми се обадете като дойде бай Асан.
– Ало, господин началник… Сержант Петров е на телефона. Бай Асан дойде и мечката се махна от дървото. След малко слизаме, но…
– Какво пък сега?
– Ами бай Асан и мечката са облекли нашите жилетки, той маха с палката на всички минаващи коли, а тя им показва едно парче картон, на което пише:”Сега ще се ядем ли или ще почерпиш?” – и им взема по двадесет лева. Така като гледам, бая пара са събрали вече.
– Е, хайде, една вечер ще го преживеете. Нали отървахте кожата?
– Да бе, господин началник – но колата да ни върнат поне…Че до града далече да се прибираме пеша. Пък и другите мечки като чуят за далаверата – знаете колко бързо се разпространяват новините в гората – веднага ще дотичат.
А ние дори и пушка нямаме…
View original article: