Лумпениада

imageЛумпен - човек извън своята класа и обичайната си работа; бедняк, скитник, дрипльо.(Тълк.речник.)

Седяхме си значи вечерта в кръчмата на Ченко Чеха, пиехме бира и гледахме телевизия. До новините вече бяхме обсъдили криминалната хроника на селото – кой набил жена си, кой заклал кравата – и вече бяхме готови да минем към политиката.

И тази вечер, както почти всеки ден напоследък, започнаха с новините за някакви протести. Какъв им е точно проблемът на софиянци – изкупните цени на доматите ли са ниски или липсват резервни части за комбайните, така и не разбрахме – телевизорът е стар и звукът му е доста гъгнещ. Но по едно време ясно чухме, че тая държава отдавна вече я управлявали лумпените. Това ни заинтригува – винаги бяхме мислели, че в правителството седят все висшисти или поне полувисшисти, едни умни такива, а то какво се оказва? Понеже ясно - ние отсега нататък висшисти няма да станем, но лумпени – защо пък не? Да си топнем и ние гагите в казана на властта, както се казва. Но се появи малък проблем.

Никой в селото не знаеше какво е лумпен и как се става такъв. Ето защо изпихме още по няколко бири и накрая решихме да пратим някого в тая пуста столица – да разбере и после да ни научи. Теглихме жребий и се падна на мен.

На сутринта се качих на автобуса за града, а жената вече бе обиколила комшийките да се похвали, че мъжът й щял да става лумпен и после да управлява България. Всички въздишали със завист и тайно се надявали и техните мъже бързо да се превърнат в лумпени, когато се върна.

В града отидох на ЖП гарата и сигурно съм изглеждал малко напрегнат - сериозна работа е това, не е като да ставаш висшист. Един полицай ме спря и ми провери документите, а после ме попита къде отивам. Обясних – в София, да ставам лумпен. Сержантът остана с отворена уста, а после малко сковано ми пожела успех. Май започна да завижда този народ, ей…

В столицата слязох от влака и взех такси. Реших, че е време да почвам търсенето, пък и исках да се подмажа на шофьора – да не ме излъже със сметката – и попитах:
– Байно, да прощаваш, ама ти май си лумпен, а?

Е, би ме малко човекът с манивелата, сигурно от скромност. Ама и аз какъв съм загубен – както му гледам аграрната физиономия на този – как може такъв да е лумпен? Най-много да е висшист, но чак да управлява България...

Наближих центъра и гледам – заграждение и около него едни такива яки полицаи. Че и умни изглеждаха, викам си – като нищо може да са лумпени. Попитах ги внимателно, а те обясниха, че освен мен друг лумпен не виждали наоколо и извадиха палките… Абе, разбирам – искаха да отговорят на комплимента с комплимент, но и думите са достатъчни. Добре, че изведнъж отнякъде се появи телевизионен екип, та успях да се измъкна в суматохата. В този миг покрай мен мина голяма група яки момчета, предвождани от белокос мъж. Всички се дърпаха от пътя им и затова реших – тия няма начин да не са лумпени. Попитах ги, а те поклатиха глави и ме помолиха сам да си отговоря на въпроса. Докато се отдалечаваха, чух един да пита:
– Що не го млатна тоя, бе брато?
– Па знам ли? Оная репортерка зад него приличаше като да е от некоя западна медия, да не ме глоби шефът после? – сви рамене друг.

Пред парламента беше пълно с млади хора – едни интелигентни такива, направо приличаха на висшисти. Тук реших да почна малко по-отдалече и внимателно попитах - къде в София мога да намеря истински лумпени?
– Ей ги там, заседават отсреща – кимна едно момче към парламента – А за какво са ти?

Признах си всичко – че на село всички искаме да станем като тях и после да управляваме държавата. Момчето се разсмя, после ме почерпи една бира и обясни, че това било просто пропаганда и лумпените скоро не само нямало да управляват когото и да било, ами и съвсем щели да изчезнат. А после сподели с мен къде е истината.

…Седим си вечерта в кръчмата на Ченко Чеха – безработни, бедни и със скъсани дрехи. Хора сякаш извън времето на Европа – и мечтаем нещо изведнъж да се промени и ние да почнем да управляваме страната. Момчето ми обясни точно какви трябва да станем.

Другата седмица пак ще ходя до столицата – да проверя какво означава думата „олигарх”.

imageЛумпен – човек извън своята класа и обичайната си работа; бедняк, скитник, дрипльо.(Тълк.речник.)

Седяхме си значи вечерта в кръчмата на Ченко Чеха, пиехме бира и гледахме телевизия. До новините вече бяхме обсъдили криминалната хроника на селото – кой набил жена си, кой заклал кравата – и вече бяхме готови да минем към политиката.

И тази вечер, както почти всеки ден напоследък, започнаха с новините за някакви протести. Какъв им е точно проблемът на софиянци – изкупните цени на доматите ли са ниски или липсват резервни части за комбайните, така и не разбрахме – телевизорът е стар и звукът му е доста гъгнещ. Но по едно време ясно чухме, че тая държава отдавна вече я управлявали лумпените. Това ни заинтригува – винаги бяхме мислели, че в правителството седят все висшисти или поне полувисшисти, едни умни такива, а то какво се оказва? Понеже ясно – ние отсега нататък висшисти няма да станем, но лумпени – защо пък не? Да си топнем и ние гагите в казана на властта, както се казва. Но се появи малък проблем.

Никой в селото не знаеше какво е лумпен и как се става такъв. Ето защо изпихме още по няколко бири и накрая решихме да пратим някого в тая пуста столица – да разбере и после да ни научи. Теглихме жребий и се падна на мен.

На сутринта се качих на автобуса за града, а жената вече бе обиколила комшийките да се похвали, че мъжът й щял да става лумпен и после да управлява България. Всички въздишали със завист и тайно се надявали и техните мъже бързо да се превърнат в лумпени, когато се върна.

В града отидох на ЖП гарата и сигурно съм изглеждал малко напрегнат – сериозна работа е това, не е като да ставаш висшист. Един полицай ме спря и ми провери документите, а после ме попита къде отивам. Обясних – в София, да ставам лумпен. Сержантът остана с отворена уста, а после малко сковано ми пожела успех. Май започна да завижда този народ, ей…

В столицата слязох от влака и взех такси. Реших, че е време да почвам търсенето, пък и исках да се подмажа на шофьора – да не ме излъже със сметката – и попитах:
– Байно, да прощаваш, ама ти май си лумпен, а?

Е, би ме малко човекът с манивелата, сигурно от скромност. Ама и аз какъв съм загубен – както му гледам аграрната физиономия на този – как може такъв да е лумпен? Най-много да е висшист, но чак да управлява България…

Наближих центъра и гледам – заграждение и около него едни такива яки полицаи. Че и умни изглеждаха, викам си – като нищо може да са лумпени. Попитах ги внимателно, а те обясниха, че освен мен друг лумпен не виждали наоколо и извадиха палките… Абе, разбирам – искаха да отговорят на комплимента с комплимент, но и думите са достатъчни. Добре, че изведнъж отнякъде се появи телевизионен екип, та успях да се измъкна в суматохата. В този миг покрай мен мина голяма група яки момчета, предвождани от белокос мъж. Всички се дърпаха от пътя им и затова реших – тия няма начин да не са лумпени. Попитах ги, а те поклатиха глави и ме помолиха сам да си отговоря на въпроса. Докато се отдалечаваха, чух един да пита:
– Що не го млатна тоя, бе брато?
– Па знам ли? Оная репортерка зад него приличаше като да е от некоя западна медия, да не ме глоби шефът после? – сви рамене друг.

Пред парламента беше пълно с млади хора – едни интелигентни такива, направо приличаха на висшисти. Тук реших да почна малко по-отдалече и внимателно попитах – къде в София мога да намеря истински лумпени?
– Ей ги там, заседават отсреща – кимна едно момче към парламента – А за какво са ти?

Признах си всичко – че на село всички искаме да станем като тях и после да управляваме държавата. Момчето се разсмя, после ме почерпи една бира и обясни, че това било просто пропаганда и лумпените скоро не само нямало да управляват когото и да било, ами и съвсем щели да изчезнат. А после сподели с мен къде е истината.

…Седим си вечерта в кръчмата на Ченко Чеха – безработни, бедни и със скъсани дрехи. Хора сякаш извън времето на Европа – и мечтаем нещо изведнъж да се промени и ние да почнем да управляваме страната. Момчето ми обясни точно какви трябва да станем.

Другата седмица пак ще ходя до столицата – да проверя какво означава думата „олигарх”.

View original post here: 

Лумпениада

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.