Bulgaria R.I.P. – 1 – Баба Пена, основна електорална единица

imageМоже би някои от вас са забелязали, че отвреме навреме пиша статии за вестник „Сега”. Лошо няма – по-голяма аудитория, допълнително популяризиране на марката „Тимур” и т.н. Пък и не съм единственият, там има доста външни автори.

Миналата седмица един от тях – Бойко Ламбовски – пусна статия, която ме накара да се замисля. Заглавието й беше „Как се грабят старци” и бе написана с характерното за повечето им автори майсторство. Само че когато я прочетох за втори път, усетих, че не споделям докрай позицията на автора. При третото прочитане вече бях решил, че трябва да изложа и моята гледна точка по въпроса, което и правя по-долу.

И така – баба Пена е на седемдесет и кусур години и живее в Горно Нанадолнище, някога китно, а сега бавно умиращо село. Впрочем, може да живее и в града, в случая това не влияе особено на манталитета.

До Голямата промяна баба Пена е гледала същите филми по телевизията, както всеки от нас. Може би е ходила и на кино в града, а също – да е чела някоя и друга книга от читалището. Обикновена българска жена.

Но след Промяната изведнъж баба Пепа получава достъп до филми, които влизат направо в сърцето й. Любов, раздяла, пак любов – не е като „На всеки километър”. А отделно – шоу-програми, където изобщо не се иска да мислиш, но трепетно следиш кой от участниците ще изтърси по-голяма простотия. Накрая идват българските сериали от „новата вълна”, които съвсем преднамерено се стараят да не надхвърлят нивото на средния наш дебил. С баба Пена всичко е ОК – телевизията й харесва, вестници не чете (струват пари. Е, ако някой й подари един „Уикенд”…). Излишно е да казвам, че бабата и интернет не ползва – по разбираеми причини.

Тоест, за двадесет и няколко години баба Пена е затъпяла толкова, колкото това е възможно в съвременна България. А то впрочем никак не е малко.

Естествено, лъжат я. Според съответните хора е недопустимо да пропуснеш подобен шанс – звъниш по телефона и казваш на бабата, че внукът й прегазил с детското си колело една рота войници. И сега тя трябвало да даде пет хиляди лева, понеже иначе въпросният внук направо отива в затвора. Баба Пена дори не се замисля, че детето е на седем години и някакси… Но човекът нали каза? И парите са дадени.

Това, с доктора или следователя е еднократен удар. Има други, които действат на принципа на тотото – „с малки суми, но редовно”. Изчакват дядото да отиде в кръчмата и посещават дома на старицата. Тук й показват снимка на домакински уред или часовник, който според указаната встрани цена струва 50 лв. Те обаче, водени от добро сърце, го продават само за тридесет. И бабата купува, без изобщо да й мине през ум, че подобни китайски боклуци се доставят тук за не повече от 5 лв. Важното е, че и двете страни са доволни – баба Пена, че е сключила изгодна сделка, а продавачът… кой знае. Може би за него е важно оборот да става, а печалбата – може и без нея. Бабата предвидливо не повдига въпроса, за да не провали сделката.

Тоест, акълът на баба Пена е примерно колкото на внука й (оня, седемгодишния), но докато неговият се увеличава всеки ден, нейният прогресивно намалява. И тук можем да направим една забележка – у нас всички са равни пред закона. Гласът на шофьора на такси е равен на този на професора, а този на фризьорката – на гласа на топ-мениджър. Казват, че това се наричало демокрация, но на никого и през ум не би му минало да даде парите си да му ги управляват шофьорът, фризьорката или баба Пена. Странно защо, нали?

Но когато не става дума за собствените ни пари, а за т.нар. наша „държава” – няма проблем. Там е важно и кварталният алкохолик да гласува (ако успее да изтрезнее достатъчно), понеже иначе току-виж правата на алкохолиците у нас останали незащитени.
Макар че на практика не може да мисли самостоятелно, баба Пена има изграден строен мироглед. В общи черти той се свежда до следното:

1. Благата се създават от този, който непосредствено работи на машината. Тоест, ако поискаме, още утре можем да открием завод за леки автомобили или смартфони, стига да имаме достатъчно машини и работна ръка.
2. Всякакви там специалисти, мениджъри или маркетолози всъщност не работят нищо. Добре си беше при „социализма”, когато един неграмотен ковач получаваше точно колкото началника на техническия отдел на ковашкия завод. Само че гадните капиталисти дойдоха от чужбина и нарушиха справедливостта (слава богу, повечето български собственици на малки фирми все още са верни на старата схема).
3. Заплатата не се дава като възнаграждение за положен труд (очевидно с различно качество), а „за да може човек да живее добре”. Тоест – от всекиго според способностите, всекиму според потребностите” – както се пропагандираше, че щяло да стане при комунизма. Впрочем, на някои места вече стана – НЗОК е изградена точно на този принцип.
Та – баба Пена разсъждава примерно така; един мениджър в града има едно гърло и получава заплата четири хиляди лева. Добре де, има и семейство – нека са четири гърла. Но и в семейството на сина на баба Пена са четири гърла, а той като нощен пазач получава 500 лв. Тук очевидно има някаква голяма несправедливост. (Не си измислям – по време на т.нар. „протести” една от най-обсъжданите теми във форумите беше за съотношението на минимална и максимална заплата. Излишно е да уточнявам, че тези, които бяха за премахване на плоския данък, искаха съотношение не повече от 1:3 – точно както бе фиксирал невремето Георги Димитров).
4. Баба Пена си спомня с носталгия за „социализма”, понеже тогава човек можеше „да си вземе” нещо (да открадне звучи много грубо, макар че става дума точно за това). И всички си вземаха, дори и да не им трябва – ей така, да се намира. Имаше дори куриозни случаи – съпруга на заместник-директор на „Родопа” разви хиперлипидемия от ядене само на луканка в течение на доста години. Но пък, както казват – сиренето с пари, защо да се охарчва?
5. Баба Пена много цени факта, че навремето имало гарантирана работа за младите специалисти и не им се налагало (както сега) да стават сервитьори и барманки. Елементарна калкулация на цени и заплати тогава и сега показва, че един млад специалист е започвал работа с около 450 лв. и перспектива да стигне преди пенсия 550 лв. Е, да малко – но гарантирано. Пак е повече от една средна пенсия.
6. Тук трябва да отбележим нещо много важно – баба Пена не е потребител в истинския смисъл на думата. В ресторант тя е ходила средно веднъж на две години – и то най-вече на сватба. Всички в семейството й са си купували нови обувки когато се скъсат старите – което предвид на прословутото качество на „Петър Ченгелов” – Габрово е ставало веднъж на три-четири години.
На почивка баба Пена не е ходила изобщо, освен ако не е получила карта от профкомитета. Тогава тя, мъжът й и децата са се свивали в общежитието, гледайки с искрена завист как някои почиват в истински хотели. А за ходене в чужбина не е можело и да се мисли.
7. И с колата така – трабант или мерцедес, все вози. Но понеже около теб все трабанти и москвичи, някакси забравяш, че има и други коли. Не както сега – джипове на всеки всеки ъгъл…
За да обобщим – понеже баба Пена е програмирана да бъде неудачник (няма образование, връзки, реален житейски опит и т.н.), тя естествено е влюбена в строя, който толерира неудачниците и жестоко преследва успелите. Нашата баба е социалистка до мозъка на костите си.

Само че колелото на историята се върти и ще се върти… до окончателната победа на пазарната икономика. И тук, както почти навсякъде другаде, Георги Димитров сбърка. Но пък от човек, толкова силно приближен до Сталин, не може да се очаква кой знае какъв полет на мисълта.

Живее си така баба Пена, стиска зъби и мрази „богатите” (тези около нея самата, иначе в сериалите е влюбена в тях и дори не забелязва парадокса). Но ето че идва време за гласуване.

До момента ние направихме само един референдум, който показа, че у нас средният българин е с интелигентност на футболен ултрас. „Нашите” ми казаха, че токът ще поевтинее, та… Че е съвсем различно да имаш вече изплатена и изобщо неизплатена инвестиция техните обаче са премълчали. За ROI – анализ – също. Впрочем, разбирам ги – как да обясниш на баба Пепа схемата за възвращаемост на инвестициите? Няма как. Но ако кажеш „Вместо да си произвеждаме ток, ще купуваме от Турция” – това е съвсем друга работа. Сякаш не купуваме маслини от югоизточната ни съседка и токът не е стока като всяка друга.

Но референдумът е един, а изборите – периодични. И тук баба Пена най-после усеща, че и от нея зависи нещо. То и лозунгите едни такива…революционни. Баба Пена гледа как по телевизията предават митинг под надслов: „Не ни е страх от Борисов, Цветанов и техните бабаити” – и вярно – изобщо не я е страх. Впрочем, тя дори не се опитва да вникне в мотото и разбере колко идиотски звучи – все едно бившият премиер и вицепремиер събрали банда главорези и тръгнали да бият невинните старци. Или Бай Ганьо повел хамалите…

Но мотото звучи идиотски за разумен човек. Баба Пена отдавна не е такъв.
И тя отива първа да гласува – за да си отмъсти и за ниската си пенсия, и за това, че внукът й в града е без работа, и за това, че някои карат мерцедеси. И както казахме, гласът й е равен на този на професора.

В селото няма много млади хора, а и да има акълът им е по-скоро колкото на баба Пена. А за да е трагедията пълна, в долната махала „Винету” циганите чакат да си получат парите и да гласуват за когото трябва.

Държава с около 20 % средна класа е обречена. Всичко, което би дало и най-малкият шанс за промяна – мажоритарен вот, двукамерен парламент и т.н. – е надеждно блокирано. На свобода са оставени само завистта, простотията и злобата.

Но поне не съжалявайте баба Пена, когато я излъжат следващия път. Гласувайки, човек реално потвърждава, че осъзнава какво прави. Изборът си е изцяло негов.

Дори и изборът да се държи като малоумен – свобода, какво да го правиш…

*R.I.P. – Rest in Peace или requiescat in paceПочивай в мир

(планирам поредица, в която да опиша типичният поддържник на всяка от съществуващите в момента партии и да обясня защо – според мен – няма светлина в тунела)

See more here:  

Bulgaria R.I.P. – 1 – Баба Пена, основна електорална единица

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.