– Тате – обажда се синът ми – Ще ми помогнеш ли по литература?
Кимам разсеяно, понеже в момента не ми е до това. Мисля си, че е време да варим компоти.
…Миналата година извадихме късмет – в селото си купи къща някакъв баровец. Казваха, че бил в бизнеса с „белия прах“ – сигурно търгува с пудра захар. Та той ремонтира къщата, вдигна дувари до небето, опъна отгоре бодлива тел, пусна по нея ток и сложи видеокамери. А на следващата сутрин си замина с охраната си.
До вечерта вече шест къщи се бяхме вързали за неговата ограда. Аз дори преправих казана за варене на компоти – беше на дърва, но сега му сложих три нагревателя от бойлери. Понеже нали – едно варене – осем лева. Днес осем, утре осем… А оня бълха го ухапала.
Но се намесиха едни от някакъв Хелзинкски комитет, обвиниха човека в дискриминация, казаха, че бил построил концлагер – и баровецът спря тока по оградата, а ние пак трябваше да плащаме на Енергото. Що не си гледат хокея тия, не мога да разбера.
Обаче комшията Киро вика – ей я къде е Гърция, там – плащаш си за настаняване в къмпинга и после всичко без пари – ток, пералня, че даже и колата си може да измиеш безплатно. Само трябва да си поръчаш поне една бира.
Киро е братовчед на жената и след много кандърми се съгласи да ми даде за два дни караваната си, ако после му помогна да нареже дървата. Закачихме я за ладата, сложихме вътре казана,буркани, капачки, захар, три щафети салам, два хляба и малко домати от градината, две бири от литър и половина, батерии за касетофона, облякохме новите дрехи и – на почивка в Гърция. Понеже у нас казват било мръсно, шумно, пък и за всичко пари искали. А там можело да минеш и по-тънко.
В Гърция купихме прасковите за компотите, че даже и половин литър зехтин – вярно, че е по-евтино. Обаче цигарите им – леле-мале. Добре че си бях взел един стек контрабанда.
В къмпинга ни посрещнаха добре – любезни са хората, уважават си туристите. Настанихме се, окъпахме се в морето, а аз поръчах една гръцка бира (няма как, задължително е). Разделихме си я с жената и децата, а после минахме на нашата си. Обаче – вярно, там едно чисто, красиво – но пък тихо, скучно, чуваш само шума от вълните. А ние нали сме тръгнали на почивка, да си правим кефа? Пуснах касетофона – хем да ми се отпусне душата, хем и чужденците наоколо да научат кой е Азис. И те скоро взеха да се усмихват хората и да клатят глави, а французите до нас даже споменаха някакви „житани“. Само един немец дойде и взе нещо да ломоти, че сме му пречели на почивката. Абе бегай оттука, викам му – че както ви мразят гърците, а съм се оплакал, а са те изгонили от къмпинга. Накрая оня махна с ръка и си отиде, а аз си сипах една ракия.
После накладохме малък огън на плажа и жената опече салама на жаравата. Много вкусно стана, само дето няколко каравани се преместиха на другия край на къмпинга. По едно време дойде собственикът и вика – абе, ей там има страшна таверна, защо не хапнете в нея? Понеже, виждаш ли, дразнели сме другите почиващи.
Ами да си купят и те салам бе! В таверната все евро искат, а ние сме бедни хора. На когото не му харесва, да ходи в хотелите.
На другия ден се включихме в мрежата на къмпинга и сварихме компотите. Аз ги пазех,а жената изпра всичко – вярно, без пари е. Чужденците около нас само клатеха глави и идваха да се снимат на фона на казана. Нищо де, нека и те да научат нещо от нас.
Децата пък цял ден не излязоха от морето – бях им надул една вътрешна гума от трактора вместо дюшек и те скачаха от нея. След половин час останаха сами във водата, а чужденците се смееха от брега и пак снимаха. Накрая измих ладата толкова старателно, че покривът на две места протече. Събрахме всичко и си тръгнахме, а всички радостно ни махаха…
– Имам да пиша есе за „Бай Ганьо“ – повтаря синът ми. – Да разкрия какъв бил и защо.
Кимам и почвам да диктувам:
– Бай Ганьо е представител на дребната буржоазия, който в стремежа си за бързо забогатяване не се съобразява с общоприетите морални норми и се държи като хитрец, скъперник, използвач или както му викаме сега – селски тарикат. Той е символ на едно отдавна отминало време, което – за щастие – никога няма да се повтори…
Синът ми бързо записва, но понеже е с гръб към мен, не виждам лицето му.
Може би така е по-добре.
Continued here: