– Ало, зоополицията ли е?
– Да, слушаме ви.
– Вие ли защитавате животните?
– Да. Да не би някой да ви е обидил?
– Не, но имам проблем. Обаче не съм животно, де.
– А да, извинявайте – отскоро създадоха отдела и ни прехвърлиха тук, та още не сме свикнали. Кажете какъв е проблемът?
– Ами вижте – аз живея на втория етаж в държавно жилище. Наскоро обаче общината засели над мен едни цигани.
– Роми.
– Да бе – роми, коняци, както кажете. Та – направили си те една колиба в центъра на града до кметството и почнали да си перат чергите в градския фонтан. И понеже не могат просто така да ги изгонят, намериха им жилище в апартамента над мен. Обаче те имат кон.
– Какъв кон?
– Един кафяв, Дорчо се казва. Държат го на терасата, а сутрин го разхождат.
– Е да, така трябва – за конете това е много важно. Вас обаче какво точно ви притеснява – че конят може да се спъне по стълбите и да си счупи крака?
– Не, те си го разхождат в апартамента. Обаче много тропа, а понякога и цвили.
– Е, браво. Щом цвили, значи му е хубаво. Няма причина да се намесваме.
– Да, обаче на мен не ми е добре.
– Защо? Конят не цвили през нощта, нали? Не си пуска силно музика? Не кани други коне на купон? Само се разхожда извън часовете за почивка. Какво точно ви притеснява?
– Ами много силно тропа.
– Е, ще тропа – кон е това. Опитайте се да не му обръщате внимание. Просто се отпуснете и си представете, че сте отново на село, лежите на тревата, до вас овцете кротко пасат, а конят пристъпва от крак на крак…
– Да, но аз съм роден в София.
– Вероятно затова сте толкова нервен. Няма страшно, ще свикнете. Поставете се на мястото на съседите си – ако си оставят коня на паркинга пред блока, някой може да го открадне и да го направи на салам. Просто не му обръщайте внимание – той ще ходи, ще ходи и накрая ще се измори. Вие просто през това време стойте в другата стая, понеже знаете, че съвременните панели не са много здрави – да не вземе да падне върху вас.
– Да, но когато конят почне да тропа, мечката се събужда и почва да реве.
– Каква мечка?
– И тя е кафява, казва се Минка. Тя спи в кухнята и трополенето я дразни.
– Добре, записвам – нехуманно отношение към мечка, не я оставят да се наспи. Ще проверим, разбира се. Впрочем, а тя какво прави там?
– Ами с нея комшията си изкарва хляба – разхожда я из града и я кара да пада като Роналдо за дузпа и да танцува като току-що избрана омбудсманка. Даже я е изрусил малко.
– Записах – подигравка с животното. Това наистина е сериозно, може да му се увреди психиката и да почне да пише законопроекти. Впрочем, нея разхождат ли я?
– Рядко, понеже никой не иска да плаща за асансьор, а мечката после я мързи да се качва пеша до третия етаж.
– Да, не е хуманно. Хайде за пенсионерите как да е, но да мъчат така животното… Ще проверим.
– Вижте, аз обаче искам да попитам – ако някой желае да отглежда животно вкъщи, не се ли иска съгласие на съседите? Понеже четох в интернет…
– Не, това важи само за кучета. Коне и мечки може, ако е част от етническата ти култура. Вие се благодарете, че над вас не се е заселил някой индиец например, че тези калпави стълби слон със сигурност няма да издържат. А вие тук за някакво пони…
– Не е пони бе, голям кон е. И като изреве мечката, той препуска към терасата, а на мен таванът ми се огъва.
– Е, това вече не добре. Така и конят може да получи стрес. Ще говорим със собственика да му купи антифон. Записах си.
– Добре, а аз?
– Какво вие?
– Как да живея в този зверилник? Мечката реве, конят препуска, кучетата навън почват да лаят… Не се издържа вече. Аз нямам ли някакви права?
– Е имате, как да нямате… Може да отидете в кръчмата да изпиете една бира например. Или да постоите в градинката пред блока, докато животните се изморят и заспят.
– Да, но и аз съм човек и…
– Точно тук ви е проблемът! Човек сте и затова не можем да направим нищо. Ако бяхте бездомно куче… или кон… или мечка… Щяхме да ви защитим. Ако ви набият например, социалните мрежи щяха да гръмнат, а ние да се намесим незабавно. Дето се вика – магаре да бяхте, пак можехме да помогнем. Но човек… сам разбирате, няма как.
– И аз сега какво да правя?
– Ами… като кого казахте, че танцувала мечката…? А да, сетих се. Ами обадете й се на госпожата и чакайте. Но честно казано, не разчитайте особено – Европа не е много склонна да отпуска пари за хората у нас. По-добре се опитайте постепенно да се превърнете в магаре или прасе – а после пак се обадете.
Тогава вече ще е съвсем друга работа.
Jump to original: