Водата в селото спря в петък вечерта, когато всички бяха прекалено пияни, за да реагират; в събота обаче всички жители на Долно Термопилско се събраха на мегдана. Ситуацията беше повече от ясна – виновен бе, както винаги, жестокият еврозмей. Седи си значи в планината и само мисли как да развали рахатлъка на бедните селяни – и на това е време да се сложи край.
Решиха да пратят някой юнак да се разправи с него.
– Нека аз да ида – примоли се младият Алексу. – Какъвто съм смел и напорист, на парчета ще го направя!
Селяните поклатиха недоверчиво глави и му напомниха, че навремето и Мамандреу така викаше, а после се спогодиха със змея и си откриха обща банкова сметка в Швейцария.
– Ама аз не съм такъв, бе! – кълнеше се Алексу. – Ето, жената е тук – нека се закълне, че ако отстъпя пред змея, ще ме зареже!
– Зарязвам го като едното нищо – кимна Алексувица. – Честна пионерска.
„Е, щом се кълне…“, кимнаха селяните, дадоха на Алексу селския меч и му пожелаха успешна борба със змея. После дръпнаха едно сиртаки на площада – и за късмет, и просто по навик.
…Змеят беше огромен, триглав и бълваше огън от възобновяеми енергийни източници. В момента главите тъкмо обсъждаха някакви споделени ценности (каквото и да означава това) и се чудеха къде още да организират гейпарад.
– Калимера, гадно чудовище! – поздрави Алексу и размаха меча. – Я веднага да пускате водата, че да не стане като предния път?
– Какво е станало тогава? – полюбопитства третата глава, понеже на нея все нещо не й беше ясно.
– Стояха жадни, какво друго – обясни първата глава. Тя беше руса и подчертано нордически тип. – Абе, Алексу, нали уж се бяхме разбрали? Когато дойдохме, селото пиеше вода от един кладенец, а и той понякога пресъхваше. Намерихме вода в планината, докарахме я до селото, вие обещахте да платите, а сега…?
– Да говоря с вас за пари е под достойнството ми – обясни Алексу. – Впрочем, да ви се намира някое евро да дадете назаем?
Първата глава се поклати отрицателно и блъвна малко огън, който изгори сакото на Алексу. Той го огледа, съблече го и го хвърли към змея:
– Ето – на, вземайте! Да ви приседне дано!
– Той е бедно момче бе, бате – обади се втората глава, която приличаше малко на Белмондо. – Нека му дадем някакви пари да занесе вкъщи, да видят хората, че не сме толкова лоши. Дай да сме малко по-социални.
– Само на социализъм ще ми станеш – изръмжа първата глава. – Като се напиеш, все Маркузе цитираш. Никакви пари!
– Ама недей така бе, бате – обиди се втората глава. – И ний сме дали нещо на света. Цяла Бастилия съборихме навремето, шест човека спасихме от нея, пък и хубаво вино правим…
Алексу погледна въпросително към третата глава, която другите две наричаха галено „тиквата“.
– А, аз де да знам – каквото решат началниците, това ще е. Но по-добре да платите, понеже иначе – отиде ви имиджът.
– Виждам, че няма да се разберем с добро – изръмжа Алексу. – Щом е така, аз се връщам в селото да питам какво да правя. Викате, нямате никакви дребни…?
На другия ден Алексу стоеше отново пред змея:
– Селото гласува да се бием.
Змеят зае бойна стойка и почна да бълва огън и санкции. Алексу се почеса по главата, за да подчертае драматизма на ситуацията и приликата си с древногръцките герои, а после изведнъж изпита катарзис.
– Обаче – какво разбират те от змейове? Под достойнството ми е да се бия. Може ли да платим в натура там – някоя и друга девойка или нещо такова? Но ще трябва малко да почакате, понеже то у нас хубавиците не са под път и над път, докато съберем достатъчно…
– Не може – отсече змеят. – Или кеш, или ще карате само на узо. И ще се къпете само ако завали – или в морето.
Но в този миг небето се разтвори и от него слезе бог с машина.
– Хелоу – поздрави той присъстващите. – Спокойно, момчета, сега ще ви кажа какво да направите и всичко ще бъде ОК. Алекс, стига си го размахвал този меч – като решим да снимаме продължение на „300“, ще те извикам. Но трябва да си пуснеш брада, че така приличаш на вакло агне…
И всичко свърши с хепиенд. Единственото неприятно нещо за Алексу бе, че жена му не го напусна – тя само така си говорела, да му прави пиар.
А той, горкият, толкова се надяваше…
Visit site: